В капана на времето [bg]

— Шотландия — въздъхнах аз, мислех си за хладните кафяви потоци и тъмните борови гори на Лалиброх. — Готови ли сме да се върнем у дома?

— Предполагам, че се налага — отвърна той. — Кралят ме помилва при условие, че напусна Франция до средата на септември, иначе се връщам в Бастилията. Сигурно го е уредил с англичаните и те няма да ме обесят още щом сляза от кораба в Инвърнес.

— Можем да идем в Рим или в Германия — предложих плахо. Повече от всичко исках да се върнем у дома, в Лалиброх, и да се излекуваме в покоя на шотландските планини. Сърцето ми се свиваше при мисълта за придворни и интриги, за постоянните опасности и несигурност. Но ако Джейми решеше, че…

— Не, или Шотландия, или Бастилията. Дори са ни запазили места на кораб. — Изправи се и отметна косата от очите си. — Предполагам, че херцог Сандрингам — и вероятно крал Джордж — искат да съм на сигурно място у дома, където ще могат да ме държат под око. А не да шпионирам в Рим или да печеля пари в Германия. Предполагам, че ми отпускат три седмици заради Джаред. Дават му време да се прибере, преди да замина.

Седях на пейката до прозореца на спалнята си и гледах развълнуваното зелено море на гората. Горещият неподвижен летен въздух като че ли ме притискаше и изсмукваше силите ми.

— Не бих казала, че съм недоволна. — Въздъхнах и притиснах буза към стъклото в търсене на малко хладина. Вчерашният дъжд бе оставил наследство от тежка влага, която караше косата и дрехите да лепнат по кожата ми. — Но мислиш ли, че е безопасно? Дали Чарлс ще се откаже след смъртта на графа и изгубените пари на Манцети?

Джейми се намръщи и потърка челюстта си, за да прецени колко е брадясала.

— Ще ми се да знаех дали е получил писмо от Рим през последните две седмици. И ако е получил, какво пише в него. Но, да, мисля, че успяхме. Нито един банкер в Европа няма да отпусне и петак на Стюартите; Филип Испански си има други цели, а Луи… — Той сви рамене и изви иронично устни. — Като се имат предвид мосю Дюверне и херцог Сандрингам, всякакви шансове на Чарлс в тази насока са повече от нищожни. Да се обръсна ли, какво ще кажеш?

— Не и заради мен. — Този небрежен интимен въпрос внезапно ме смути. Бяхме прекарали нощта заедно, но бяхме изтощени и деликатната мрежа, изтъкана между нас в беседката, като че ли още беше твърде крехка, за да издържи на някакъв опит да правим любов. Прекарах нощта болезнено съзнаваща топлата му близост, но реших, че трябва да оставя първия ход на него.

Сега гледах играта на светлината по раменете му, когато се обърна да вземе ризата си, и усетих желание да го докосна; да го почувствам, гладък и твърд, нетърпелив.

Главата му се подаде през яката на ризата и очите му внезапно срещнаха моите. Той поспря, но не заговори. Сутрешните шумове в двореца се чуваха съвсем ясно извън мехура от тишина около нас; суетнята на слугите, тънкият висок глас на Луиз, който гълчеше някого.