В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(М.А.Й.).Сливане в огъня, сливане в Светлината — колко много е заключено в тези думи! Коя е силата, която дава това сливане? Тази сила е любовта, която не забравя, която винаги пулсира със златистите нишки на живата връзка. Любовта, която е от тялото, умира много бързо, умира понякога много преди тялото да умре. Но любовта, която е от духа, не познава смъртта, защото не е свързана с тялото. Ще гледаме на любовта като на сияен мост, свързващ дух със дух. Не е ли все едно в какво тяло и къде живее духът, ако е свързан с такава любов с този или тези, които обича, с любов, не умираща с тялото. Такава любов говори, че любимите са живи и се обичат, където и да се намират. Ще утвърждаваме любовта над всички плътни условия. Над всичко, което я отрича и й поставя предел. Казалият „Аз Съм с вас винаги“ ни Свърза със Себе Си чрез Любовта. И ние също ще свържем себе си с Него чрез любовта. Любовта е силна с взаимовръзката на сърцата и съзнанията, устремени едно към друго. За любовта е нужен Зов. Отговорилият на този Зов се приближава чрез нея. Когато тя пламти, много от нещата стават вече ненужни, защото тя дава най-близък подход. Цветята трябва ежедневно да се поливат и отглеждат. Любовта също се нуждае от постоянна сърдечна грижа, иначе ще изсъхне в студа на забвението. Нашата близост и Близостта на Владиката се утвърждава чрез любовта. (6.134)
(М.А.Й.).Да! Да! Именно Общуването е това сливане със Светлината. Но за неговата проява е необходимо собствената вътрешна Светлина да се слее със Светлината на този или на тези, към които се е устремил духът. Условието за собствена светимост е необходимо, защото не е възможно, при нейното отсъствие, собствената тъмнина да се слее със Светлината. Поради това, за да влезе в Общуване, съзнанието трябва да повиши своите вибрации до състоянието на светимост. Затъмненото съзнание нищо друго освен тъмнина не може да привлече. Може да се каже: „В Твоята Светлина ще видим Светлината,Владико“, но при това трябва да се знае, че за да се види Светлината на Владиката е необходимо да се донесе собствена Светлина, тоест да се установи такова състояние на съзнанието, когато от него е изгонена тъмнината или затъмнението, или всички онези чувства, емоции и преживявания, които го помрачават. Значи преди Общуването съзнанието трябва да се подготви за това, като се установи в него равновесие, устременост и тези качества на духа, които дават на аурата светимост. Устременост означава и светимост, както любов, или преданост, или другите качества на духа. Най-добре от всичко способства за Общуването симфонията от качества. Нито едно от тях няма да бъде излишно. Всички принасят своята Светлина за Общуването със Светлината на Тези, Които стоят на Стълбата на Йерархията на Светлината. (6.154)
(Гуру). Колко често се случва, че в течение на деня дори хора, добре познаващи Учението, по-голямата част от времето си отдават на дребнавостите, суетата и обикновените неща. А времето върви, времето си отива и скъпоценните часове се прахосват напразно.Защото даже и ако най-незначителните неща се правят с мисъл за Учителя, държейки мислено Неговия Образ пред себе си, то дори и дреболиите ще загубят своята непотребност. Даже най-незначителният разговор, изпълнен с невидимото Присъствие на Учителя в духа, вече не е празен. Ще бъде принесено благо на пространството дори и ако нито Името на Учителя, нито Учението бъдат споменати изобщо. Да се разпространява Учението не значи да се говори за него навсякъде и винаги. По-добре е съвсем да не се говори за Учението, но да се мисли за него постоянно и да се държи постоянно Образът на Учителя в сърцето, отколкото да се говори забравяйки, че не в приказки за Учението, а в неговото приложение в живота е целият му смисъл и значение. Мълчаливото пространствено разпространение на Учението е по-действено, отколкото думите, лишени от огньовете на сърцето. Не винаги е възможно разпространението със слова и тогава остава мълчаливото пространствено служене, което е много по-трудно, защото изисква условието на запаленото сърце. (6.160)
Как да се уравновеси в съзнанието временното и вечното, своето, личното, малкото, житейското и Моето, планетно — космичното, свръхличното? Само с постоянно Спомняне за Мен. Нека бушува прибоят на вълните на житейското море и да крещи обикновеността, нека ни залива настъпващият вал,може би деветият. Постоянното спомняне означава пребиваване с Мен и това Ми дава възможност да приема върху себе си цялата сила и ярост на носещия се вал. Но да приема няма да мога, ако не съм заел първото, преди всичко останало, място във вашето съзнание. Първото място във вашето съзнание трябва да принадлежи на Мен, а след това вече всичко останало. Много трудно ще бъде за Мен да удържа, ако между Мен и вас е допуснато нещо или е поставено нещо по-напред, по-наблизо, отколкото съм Аз. Трябва здраво да се държите за Мен, но трябва да се знае как. Ако бихте могли да знаете колко сили се прилагат от тъмнината, за да бъдете откъснати от Мен. Но ще се държим неразделно и Аз трябва да бъда преди всички и всичко в съзнанието. А след това всичко останало, което ви носи животът. В това сложно време ще бъдем заедно в непрекъснато единение. (6.271)