В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

(М.А.Й.). Защо е толкова трудно постоянното спомняне за Нас? Не е ли затова, че някъде са се загнездили все още неизживени слабости на духа? Освободете се от тях и полето на съзнанието ще стане свободно за прилагането на Нашите енергии. Трябва да се направи така и да се постигне това, щото съзнанието да бъде винаги свободно. За това то трябва просто да стане чисто, свободно от примеси, от малките и ненужни мисли, от всичко, което без всякакъв ущърб за себе си или за когото и да било може да бъде спокойно изхвърлено от съзнанието. В този смисъл контролът над мислите е особено необходим. Просто сметта се заменя от истински ценности. Само си помислете доколко е замърсено и нищожно еснафското мислене! Ако се бяха потрудили да отстранят мисления боклук, колко биха преуспели! Но още повече е необходим този контрол и постоянно почистване за тези, които са се докоснали до Светлината. Привичните мислени бълхи много пречат. И тогава постоянното спомняне за Нас ще стане възможно и достижимо. (5.370)

(Гуру).Не се смущавайте прекалено когато физическото тяло, достигайки предела на силите си, не издържа на натоварването. На гмуркащия се е нужна поне една глътка въздух, за да проникне в дълбочина. Христос се е оттеглял в пустинята, за да възстанови силите си, изразходвани за хората. А как да ги възстановите вие, които сте обвързани здраво за трудните условия? Няма чист въздух, няма прана, няма пустиня. Няма къде да се избяга….Остава само един изход — само към Владиката. Само в постоянното Общуване с Него може да се намери изход от задънената улица. А може би привидната безизходица се е стекла именно заради това, да ни приближи към Него завинаги. (6.118)