Камъкът на раздялата
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-536-3
- Переводчик: Георги бенев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на раздялата». Краткое содержание книги:
Деорнот падна на колене, хвана ръката на Джосуа и я целуна.
— Бог да те благослови, Джосуа. Благословен да си. И не свършвай твърде бързо с този дивак.
Принцът го изгледа замислено.
— Може да ми се наложи. Страхувам се, че нямам сили да чакам дълго. Ако въобще видя някакъв шанс, трябва да се възползвам от него.
Деорнот се опита да каже още нещо, но в гърлото му се бе събрала буца. Той стисна ръката на Джосуа и се отдалечи.
Утварт се изправи до Фиколмий и тълпата зарева и заръкопляска. Противникът на Джосуа съблече кожената си жилетка. Мускулестите му гърди бяха намазани с мас и лъщяха. Деорнот се намръщи: Утварт щеше да е хлъзгав, а мазнината щеше да му пази топло.
Извитият гол меч на тритинга бе затъкнат в широкия му пояс, дългата му коса бе вързана на темето му. Утварт носеше по една гривна на ръцете си, на ушите му се полюшваха няколко обици. Беше боядисал белезите си с червена и черна боя и приличаше на демон.
Той издърпа меча от пояса си и го вдигна над главата си. Тълпата пак зарева.
— Ела, Безръки — прогърмя гласът му. — Утварт те чака.
Отец Странгиард се молеше на глас. Джосуа пристъпи напред. Деорнот осъзна, че вместо да го успокоят и да го ободрят, молитвите на свещеника дращят по нервите му до такава степен, че трябва да се махне — и след мигновено замисляне той се премести до оградата, точно до един от пазачите. Вдигна поглед, видя, че Изорн го гледа, и помръдна брадичка почти незабележимо. Изорн също се премести до оградата, така че да е на няколко метра от Деорнот. Джосуа бе оставил плаща си на херцогиня Гутрун и тя го прегръщаше като дете. До нея стоеше Лелет, мръсното й юмруче стискаше парцаливата пола на херцогинята. Гелое бе малко по-встрани, жълтите й очи бяха скрити под качулката.
Докато Деорнот изучаваше групата, едни други очи срещнаха неговите и се плъзнаха настрани, като че ли се страхуваха да не установят твърде дълъг контакт. Сангфугол започна да пее тихичко.
— И така, сине на Престър Джон, ти заставаш пред свободния народ на тритингите малко по-малко велик, отколкото бе някога. — Фиколмий се усмихна. В тълпата се чуха смехове.
— Само откъм притежанията си — спокойно отвърна Джосуа. — Всъщност бих искал да ти предложа един облог, Фиколмий… само между нас, между теб и мен.
Пограничният тан се изсмя изненадано.
— Смели думи, Джосуа, горди думи, идващи от човек, който знае, че скоро ще умре. — Фиколмий го изгледа. — Що за облог ми предлагаш?
Принцът потупа ножницата си.
— Предлагам да заложа на меча си и на лявата си ръка.
— Ха, понеже е единствената ти — подсмихна се Фиколмий. Тълпата се изсмя гръмогласно.
— Може и да е така. Ако Утварт ме победи, той получава Воршева, а ти получаваш брачната й цена, нали така?
— Тринадесет коня — самодоволно отвърна пограничният тан. — И какво от това?
— Много просто. Воршева вече е моя. Ако оцелея, аз не печеля нищо. — Очите му срещнаха очите на Воршева, после се върнаха на баща й и го изгледаха студено.
— Печелиш живота си! — изсумтя Фиколмий. — Във всички случаи, глупаво е да говорим. Ти няма да оживееш.
Утварт, който чакаше нетърпеливо, се ухили злобно.
— Точно затова искам да сключа облог с теб. С теб, Фиколмий. Облог между мъже. — Чуха се смехове и Фиколмий се огледа ядосано, докато не престанаха.
— Продължавай.
— Това ще е един облог почти без стойност, Фиколмий, от вида, на който смелите хора се съгласяват без колебание в градовете на моя народ. Ако аз спечеля, ти ще ми дадеш същата цена, която искаш от Утварт. — Джосуа се усмихна. — Ще си избера тринадесет от твоите коне.
В дрезгавия глас на Фиколмий вече се долавяше гняв:
— Защо въобще трябва да се обзалагам с теб? Един облог е облог само ако и двете страни рискуват по нещо. Какво въобще имаш ти? — Изражението му стана лукаво. — И дори и да имаш, мога просто да го взема от хората ти, след като умреш. Какво?
— Чест.
Фиколмий като че ли се стресна. В тълпата се надигна ропот.
— В името на Четирикракия, какво означава това?! Малко ме е грижа за твоята мекосърдечна чест на живеещ сред камъни.
— Ясно — каза Джосуа с подигравателна усмивка. — Ами за твоята собствена?
Принцът се обърна и изгледа тритингите, заобиколили огромната поляна. Някои се бяха качили на оградата, за да виждат по-добре.