Камъкът на раздялата
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-536-3
- Переводчик: Георги бенев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на раздялата». Краткое содержание книги:
Сангфугол се поизправи и се намръщи от болката в крака. Всеки, който го познаваше, щеше да бъде изумен: арфистът, който винаги се грижеше за външността си и се обличаше толкова придирчиво, че почти бе смешен, сега бе парцалив, мръсен и изподран като скитник.
— А ако Джосуа умре? — тихо попита той. — Той ми е господар и го обичам, но… Какво ще стане с нас?
— Ако имаме късмет, ще сме само малко по-добре от роби — отвърна Деорнот; слушаше собствените си думи така, сякаш ги изричаха нечии чужди устни. Чувстваше се празен. Как бяха стигнали дотук? Допреди година светът бе нещо обикновено като хляба. — А ако нямаме… — продължи той, но не завърши мисълта си: нямаше нужда от това.
— За жените ще е по-але — прошепна Сангфугол и погледна към херцогиня Гутрун, която държеше спящата Лелет в скута си. — Тези мъже са безбожни зверове. Видяхте ли белезите, които си правят сами?
— Изорн — изведнъж се обади Деорнот. — Ела тук, ако обичаш.
Синът на херцог Исгримнур заобиколи огъня и седна до тях.
— Мисля — каза Деорнот, — че трябва да се подготвим да направим нещо, когато накарат Джосуа да се бие.
Странгиард го погледна разтревожено.
— Но ние сме толкова малко… половин дузина сред хиляди.
Изорн кимна, а на лицето му се появи крива усмивка.
— Поне можем да изберем начина, по който да умрем. Няма да им позволя да хванат майка ми. — Усмивката изчезна. — В името на Усирис, заклевам се, че първо ще я убия.
Сангфугол се огледа и прошепна:
— Но ние нямаме оръжия! Вие луди ли сте? Може и да оживеем, ако не правим нищо, но ако създаваме неприятности, със сигурност ще ни убият.
Деорнот поклати глава.
— Не, арфисте. Ако не се бием, няма да сме никакви мъже, независимо дали ще ни убият, или не. Ще сме по-нищожни и от кучета, които поне хапят мечката, която ги убива. — Погледът му премина от лице на лице и после той продължи: — Сангфугол, трябва да направим план. Защо не ни изпееш някоя песен, да не би някой от тези воловари да се зачуди защо сме се събрали и за какво си говорим.
— Песен ли? Какво имаш предвид?
— Песен. Някоя дълга, скучна песен за изгодите от тихото примирение. Ако свършиш и още говорим, започни отначало.
Арфистът бе обезпокоен.
— Но аз не знам такива песни!
— Тогава си измисли някоя, нали си пойна птичка — изсмя се Изорн. — И без това твърде дълго бяхме без музика. Ако ще умрем утре, нека си поживеем тази вечер.
— Ако нямате нищо против, включете в плановете си и това — каза Сангфугол, — че бих предпочел да не умирам. — Той седна поизправено и започна да си тананика, като си търсеше думи. Най-после каза: — Ужасно ме е страх.
— Нас също — отвърна Деорнот. — Пей.
Фиколмий надуто влезе в пасището съвсем малко след като зората бе докоснала сивото небе. Пограничният тан на Високите тритинги носеше дебел бродиран вълнен плащ и грубо изработен златен жребец на верижка около врата си. Като че ли бе в сърдечно настроение.
— И така, разплатата идва — изсмя се той и се изплю на земята. Китките му бяха натежали от метални гривни. — Чувстваш ли се във форма, Джосуа Безръки?
— Чувствал съм се и по-добре — отвърна Джосуа. — Носиш ли меча ми?
Фиколмий махна и Хотвиг пристъпи напред с Найдел, подаде го на принца и загледа как той закопчава колана на кръста си — справи се умело въпреки липсващата си китка. После Джосуа извади Найдел да го огледа. Хотвиг отстъпи почтително.
— Трябва ми брус — каза Джосуа. — Острието е тъпо.
Пограничният тан се подсмихна и измъкна брус от широкия си пояс.
— Наточи го, живеещи сред камъни, наточи го. Искаме само най-добрите зрелища, каквито получавате и на вашите градски турнири. Но това няма да е съвсем същото като вашите игрички в замъците, нали?
Джосуа сви рамене и отвърна само:
— И на мен никога не са ми харесвали кой знае колко.
Очите на Фиколмий се присвиха.
— Наистина изглеждаш доста добре след урока, който ти дадох снощи. Да не би тази вещица да те е омагьосала? Това няма да е честно.
Джосуа отново сви рамене, за да покаже колко го е грижа за представите на Фиколмий за чест, но Гелое пристъпи напред и заяви:
— Не е имало никакви заклинания и никакви магии.
Фиколмий я изгледа невярващо, след това отново се обърна към Джосуа.