Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Детектив Уебстър, бихте ли отвели Елсуърти навън в коридора да вземе малко въздух?
Уебстър направи, каквото го помолих и Елсуърти тръгна без никакво оплакване. Все едно беше използвал целия си гняв, преди да дойда и му беше останал единствено шока и ужаса от преживяното. Зербровски и аз останахме в малкия си ъгъл.
- Какво се е объркало? - попитах.
- Крещя ми Елсуърти, а преди това и капитан Паркър. Сега ме чака да си закарам задника в болницата, за да му обясня как, по дяволите, Ван Андерс е успял да направи това, което е направил?
- Какво точно е направил?
Зербровски изкопа вечния си бележник от джоба на сакото си. Бележникът изглеждаше така, сякаш беше търкалян в мръсотията, а после върху него беше стъпвано. Прелисти го, докато стигна до търсените страници.
- Ван Андерс съдейства напълно, когато влизат. Изглежда изненадан и не разбира защо някой би искал да го арестува. Закопчан е с белезници, претърсен е и двамата офицери Бейтс и Майер го извеждат в коридора, докато останалата част от екипа се прегрупира и провери останалата част от апартамента. - Вдигна поглед към мен.
- Стандартна процедура.
- И кога спря да бъде стандартна?
- Тогава става малко объркано. От Майер не се чува нищо повече по радиото, изобщо. Бейтс започва да крещи „Ранен полицай" и че имал нокти. Елсуърти и още един офицер успяват да излязат от вратата навреме, за да видят ясно Ван Андерс и двамата се кълнат че имал нокти, но все още бил в човешка форма. - Зербровски ме погледна.
- Честно казано, бях готов да си помисля, че на Елсуърти и ... - той обърна страницата от бележника си - Тъкър, им се е привидяло. Поклатих глава.
- Не, възможно е. - Поклатих глава и устоях на нуждата да разтъркам слепоочията си с пръсти. Започваше да ме боли главата. -При ликантропите, които съм виждала да го правят, ноктите просто изскачат. Все едно внезапно се отварят пет сгъваеми остриета. Не е имало нищо, което офицер... Бейтс ли беше, да види.
- Майер, Бейтс е все още жив.
Кимнах. Имената бяха важни. Беше важно да помниш кой е жив и кой - мъртъв.
- Ван Андерс е намушкал Майер. Когато ноктите са изскочили от пръстите му, ги е използвал като ножове.
- Явно Кевлар-а не спира нокти на ликантропи - каза Зербровски.
- Кевлар* не е направен да спира пробождаща атака - казах, -ноктите са подействали като остриета.
(*материал, от който се изработват бронежилетки, спира куршуми, не и ножове)
Той кимна.
- Ван Андерс използвал офицера като щит, държал го е на ноктите си като някаква... кукла, е последното, което каза Елсуърти.
- Трябвало е да отиде в болницата с другите - казах.
- Той изглеждаше добре, когато дойдох, Анита, честно. Не ги обвинявам, че не са го накарали да отиде.
- Е, сега не изглежда добре.
- Можем да го закараме в болницата, когато тръгнем натам. Погледнах го.
- Защо си мисля, че ще ходим до болницата за нещо повече от морална подкрепа?
- Просто си дяволски проницателна тази вечер.
- Зербровски - настоях.
- Казах на капитан Паркър, че ще дойда веднага, щом се появи маршал Блейк.
- Копеле такова.
- Той задава въпроси за чудовищата, на които аз нямам отговори. Може би Долф ги знае, но не искам да е тук. Успяхме да потулим най-лошото от това, което се случи в стаята за разпити с твоя космат приятел, но ако Долф си изпусне нервите на публично място... - той просто поклати глава.
Бях съгласна с него.
- Добре, ще дойда с теб в болницата и ще видя дали мога да отговоря на въпросите на капитана.
- Ах, но първо трябва да видиш това. - Той чак се усмихваше, колкото и неуместно да беше.
- Да видя какво? - попитах подозрително.
Той се обърна без да каже дума и ме поведе надолу по коридора към счупения прозорец. Уебстър беше отвел Елсуърти в другата посока, така че стояха толкова далеч от прозореца, колкото позволяваше коридора. Блазе му на Уебстър.
Когато бяхме достатъчно близо, очите ми започнаха да виждат нещо до прозореца. Имаше две чисти дупки от куршуми на стената близо до прозореца в края на коридора. Оръжията на отряда за бързо реагиране могат да преминат на напълно автоматичен режим само с щракването на едно ключе, но те са тренирани да стрелят и куршум по куршум. С двама ранени полицаи и чудовище на свобода, си бяха спомнили тренировките.
Зербровски махна на униформения да се отдалечи, така че имахме малко уединение. По килима почти нямаше стъкло, защото цялото бе излетяло навън.
- Да не би Ван Андерс да е хвърлил някого през прозореца?
- Хвърлил е себе си - каза Зербровски.
Втренчих се в него.