Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Ние сме на двадесетия етаж, дори и върколак няма да може да се справи с такова падане. Може да не го убие, но ще го боли.
- Не е паднал надолу, отишъл е нагоре. - Махна ми да се приближа до прозореца.
Не харесвах прозореца. Долният му ръб беше много нисък, почти можеше да се прекрачи. Това прави гледката по-добра, но без стъкло в металната рамка, между мен и много дългото падане нямаше нищо освен празен въздух.
- Пази се от стъклата и не поглеждай надолу. Но, повярвай ми, Анита, заслужава си да се протегнеш навън само малко и да погледнеш нагоре. Погледни дясната страна на прозореца.
Сложих длан на стената и намерих място на рамката, което нямаше стъкла, за да се хвана. Въздухът се блъскаше в мен като лакоми ръце, готови да ме отнесат. Не ме е страх от височини, но идеята да падна от тях, виж, от това вече ме е страх. Преборих почти неустоимата нужда да погледна надолу, защото знаех, че ако погледна надолу, може и изобщо да не успея да погледна през прозореца.
Наведох се напред много внимателно и в началото не разбрах какво виждам. В стената на сградата имаше дупки, нагоре, чак до там, където очите ми можеха да проследят. Малки дупки, на равни интервали.
Върнах се обратно, внимателно, пазейки се от стъкла, както и от падане. Намръщих се към Зербровски:
- Видях дупките, но какво представляват?
- Ван Андерс се направи на Спайдърмен. Снайперстът и помощника му бяха разположени от другата страна на сградата. Не са могли да направят нищо.
Почувствах как очите ми се разширяват.
- Искаш да кажеш че дупките са там, където е забил дланите си в сградата и се е изкатерил?
Зербровски кимна усмихнато.
- Капитан Паркър крещеше, че не знаел, че върколаците могат да правят и това.
Хвърлих поглед назад през прозореца.
- Капитан Паркър не е единственият, който не знаеше. Искам да кажа, че те притежават силата, но могат да се порязват, да се дерат и дори да чупят кости. Може и да се лекуват бързо, но все пак ги наранява. - Погледнах нагоре към покрива, сякаш можех да видя издигащата се редица от дупки. - Прострелването сигурно боли дяволски.
Зербровски кимна.
- Ще му трябва ли спешна помощ, доктор или нещо подобно? Поклатих глава.
- Съмнявам се. Ако е достатъчно силен, че да може да се променя частично, тогава ще трябва да приема, че и способността му да се лекува също е много добра. Ако е така, ще е излекуван до два часа, може и по-малко. Ако си промени формата, когато пак се върне в човешка форма, ще е като нов.
- За всеки случай са уведомили всички спешни центрове.
Кимнах.
- Няма да навреди, предполагам, но не мисля че ще го хванете по този начин.
- Как ще го хванем, Анита? Как се лови нещо такова?
Погледнах го.
- Пита ли шефовете си дали можем да използваме върколаци да го проследят?
- Поставиха вето на идеята.
- Мисля че сега може да ги откриеш в по-благоприятно настроение.
- Мислиш ли, че приятелите ти ще ме слушкат на каишка?
- Всъщност мислех аз да държа каишката. - Телефонът ми звънна и звукът ме накара да подскоча. Отворих го, но не разпознах гласа. Не говоря толкова често с шефа на полицията.
Казах доста „Да, сър" и „Не, сър". След това телефонът избръмча и ме остави със Зербровски, втренчен в мен.
- С този, с когото си мисля, че говореше, ли говореше?
- Имам съдебна присъда за екзекуцията на Ван Андерс.
Очите на Зербровски се разшириха.
- Не тръгваш сама след него.
Поклатих глава.
- Не съм го и планирала.
Погледна ме така, сякаш не ми повярва. Даже се наложи да му дам думата си, че няма да се опитам да опукам Ван Андерс без подкрепление. Щях да имам подкрепление. Шефът на полицията ми беше казал по телефона, че са съгласни с идеята за върколашкото проследяване. Щях да имам подкрепление - ако можех да убедя Ричард да ми ги даде.
Поисках няколко найлонови плика за събиране на доказателства и нападнах коша с мръсното пране на Ван Андерс. Използвах ръкавици, не защото не исках да оставям миризмата си по тях, а защото не исках да докосвам нищо, което беше докосвало тялото на Ван Андерс. Запечатах дрехите в торбата и се надявах, че това щеше да е достатъчно, за да помогне на върколаците да го проследят. Щяхме да се върнем пак тук и да започнем с основите на тази сграда. Ван Андерс може и да се беше изкатерил нагоре, но трябва и да е слязъл долу отнякъде.
Зербровски закара мен, офицер Елсуърти и себе си до болницата, така че капитан Паркър да може да покрещи и на двама ни. Бейтс беше умрял на операционната маса.
Зербровски трябваше да понесе словесния бой, защото сержантът не надминава капитана по степен. Аз го понесох, защото надуших страха по Паркър. Не го обвинявах, че е уплашен. Мисля че всички бяхме уплашени, всеки човек в коридора. Всеки човек в апартамента. Всеки полицай и жена в града трябваше да са уплашени. Защото когато се случи нещо такова, полицията е тази, която трябва да разчисти бъркотията. Всички бяхме уплашени и така трябваше.