Дневната война

Роджър се подсмихна.

— Това с какво е по-различно от всяка нощ?

— Не беше търтей, Роджър — и гласът на Арлен пресипна, зазвуча като гласа на Защитения. Усмивката на Роджър изчезна.

— Мисловен демон — каза Лийша. — Дарси ми каза. Влиза ти в главата.

Арлен почука слепоочието си.

— И аз в неговата. Не задълго, само доколкото да разбера какво ни чака, да видя магията през техните очи. А каквото видях тогава, виждам го сега и завинаги.

Вдигна ръка и изрисува няколко малки защити във въздуха. Една по една лампите в стаята угаснаха. Лийша се пресегна към престилката си, за да си сложи защитените очила, но преди да успее, той нарисува светлинен символ и стаята се изпълни с повече светлина, отколкото когато сутрешното слънце нахлуваше през прозорците.

— Създателю — прошепна Роджър.

— Това нищо не е. — Арлен се изправи и извади нож от колана си. — Ако например нещо ме нарани… — И той разряза ръката си.

— Арлен! — провикна се Лийша и скочи на крака.

Разрезът бе до костта — белна се за миг, преди от раната да се излее цяло поточе кръв. Дори с шевове подобно нещо никога нямаше да зарасне идеално. Хвърли поглед към Рена, но момичето наблюдаваше спокойно.

— … мога да се излекувам на мига — довърши Арлен.

Ръката му се разтвори яко дим и пръстите на Лийша минаха през нея, след което крайникът се оформи наново, като нов, с изключение на неизменната плетеница защити по кожата. Дори кръвта на пода я нямаше.

Лийша си сложи защитените очила, за да види всичко по-внимателно. Под защитен взор Арлен сияеше по-ярко от всякога — а също и Рена, макар и не толкова, отбеляза Лийша без изненада.

— Мога да лекувам и други — каза Арлен — и да убивам демони, без да ги докосвам. Всеки ден се уча на нещо ново. Това няма граници, Лийш.

— Дарси ми каза как си опразнил лечебницата, но въпреки това и сега не носиш достатъчно магия у себе си. Откъде черпиш сили? Хора? Демонска кръв?

Арлен поклати глава.

— Подпирачки. Права беше защо ме отслабват големите защити, Лийша. Изсмукват магията ми, за да се подсилят. Сега и аз го мога.

Той си пое дълбоко дъх и Лийша ахна, когато околната магия се спусна от пода към него. Защитите навред из колибката почти угаснаха, а Арлен светеше тъй ярко, че Лийша трябваше да примижи.

— И си го научил от мисловния демон? — попита тя.

Арлен кимна.

— Само че аз извадих късмет с онзи. Не съм стигнал доникъде с тези сили, а те са за тях толкова естествени, колкото за нас е дишането. Ще дойдат още и този път няма да ме подценят.

— Бил е човекоподобен, но дребен, нали? — попита Лийша. — С издута глава, остатъчни рога?

Арлен присви очи.

— На никого не съм казвал.

Хвърли поглед към Рена.

— Недей ме гледа тъй, Арлен Бейлс — отвърна му тя. — И думичка не съм продумала.

— Един от тях ни нападна в Дара на Еверам — каза Лийша.