Кралица на сенките

– Бащина загриженост ли подушвам?

Гърлен смях.

– Май е време капитанът да спре да се преструва на окован пленник и да се приближи малко.

Каол се вцепени. Но Елин му кимна леко.

– Напуснете – заповяда кралят на стражите си, без дори да ги погледне.

Те се подчиниха като един и затвориха вратите след себе си. Тежкото стъкло простена и подът се разтресе от сблъсъка им. Оковите на Каол издрънчаха върху мрамора и той раздвижи китките си.

– Каква предателска сган е живяла под покрива ми. – Кралят се обърна към Елин. – А като се замисля, че някога клечеше окована пред мен, че бях на косъм да те екзекутирам, а вместо това те изпратих в Ендовиер. Кралицата на Терасен, робиня и мой шампион. – Кралят разтвори юмрук и погледна двата пръстена върху дланта си. После ги хвърли безцеремонно. Те издрънчаха върху червения мрамор и се плъзнаха с леко свистене по гладката повърхност. – Жалко, че точно сега не разполагаш с огньовете си, Елин Галантиус.

Елин разбули дръжката зад тила си и извади Меча на Оринт.

– Къде са Ключовете на Уирда?

– Поне не шикалкавиш. Но какво ще ми сториш, наследнице на Терасен, ако откажа да ти ги дам?

Той махна на Дориан и принцът слезе по стълбите на подиума.

Време – трябваше ù още време. Кулата още не беше рухнала.

– Дориан – обади се тихо Каол.

Принцът не откликна.

Кралят се изсмя.

– Днес няма ли да избягате, капитане?

Каол впери кръвнишки поглед в него и извади Дамарис – подаръка на Елин за него.

Кралят затупа с пръст по страничната облегалка на трона си.

– Чудя се какво ли би казал народът на Терасен, ако познаваше кървавото минало на Елин Дивия огън. Ако знаеше, че ми е служила. Как ли ще посърнат хорицата, ако научат, че дори отдавна изгубената им принцеса е била покварена?

– Май наистина обичаш звука на собствения си глас, а?

Пръстът на краля застина върху трона му.

– Признавам, учудвам се на собствената си слепота. Та ти си същата разглезена хлапачка, която крачеше напето из двореца си. А аз си въобразявах, че съм ти помогнал. Онзи ден проникнах в съзнанието ти, Елин Галантиус. Обичаше дома и кралството си, но толкова силно желаеше да си обикновена, да се отървеш от тежката си корона. Е, размисли ли? Преди десет години ти поднесох свободата на тепсия, а ти някак успя да се превърнеш в робиня. Много странно.

Време, време, време. Нека говори...

– Тогава имаше на своя страна елемента на изненадата – изтъкна Елин. – Но вече знаем що за сила си овладял.

– Така ли? А дали разбираш цената на Ключовете? В какво трябва да се преобразиш, за да ги използваш?

Тя стисна още по-здраво Меча на Оринт.

– Искаш ли да премериш сили с мен, Елин Галантиус? Да провериш дали заклинанията, които си научила от моите книги, ще са ти достатъчни? О, принцесо, това са панаирджийски трикове в сравнение с неудържимата мощ на Ключовете.