Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Къде видяхте надписа: КОЖИНА ГОЛАНТЕРИЯ И ОКСИСУАРИ?
Никита трепна и впери в него неразбиращ поглед. Преходът от смъртта на Леоничев към някакъв странен надпис беше рязък и необясним. Той много добре помнеше къде беше видял този надпис, но откъде… Как са научили?
— Запознахме се със стенограмите на вашите репетиции — с все същия скучен, някак безцветен глас каза Настя. — Вие сте цитирали този надпис като пример за неграмотност, която, напълно съм съгласна с вас, за съжаление, се е превърнала в наше ежедневие. Та къде видяхте надписа?
— А какво отношение има… Каква е връзката?
— Отговаряйте на въпроса.
— Не си спомням.
— Хайде припомнете си.
— Ами не знам… Не мога да си спомня. Сигурно някой ми е казал, а аз съм го запомнил.
— На репетицията сте казали, че сте видели надписа с очите си.
— Е, поизлъгал съм, на кого не се случва. За по-убедително.
— Спомнете си кой ви каза за този надпис.
Настя и Антон се вкопчиха в ОКСИСУАРИТЕ, сякаш в момента в живота им нямаше нищо по-важно от тях. Колодни не се съпротивлява дълго. Известно време старателно се преструваше на недоумяващ, невинно заподозрян човек, който искрено не разбира защо му задават едни или други въпроси и изобщо в какво може да обвиняват него, едно толкова прекрасно и честно момче. Сякаш беше забравил за признанието си относно Олга Попова и изцяло се бе съсредоточил върху това — къде и кога бе видял този проклет надпис. Но много скоро силите на Никита се изчерпиха. Като гледаше Антон, който наблюдаваше актьора, Настя ясно улови момента, когато можеше да престанат да си играят игрички и бе дошло време да преминат към по-твърдите варианти.
— Господин Колодни, сега ще ви кажа нещо, което ще ви се стори банално. Но все пак ме изслушайте. Готов ли сте? Та ето какво. Няма идеални престъпления, винаги остават следи. Проблемът е само в образците за сравнение. На бухалката, с която сте ударили Богомолов, са останали следи от дрехите, едни такива, знаете ли, мъ-ъ-ънички микрочастици, микровлакънца от плат. Не сте носили бухалката в протегната ръка, нали? Тя е докосвала вашите панталони, якето ви. И експертите са открили тези частици, въпреки че много остроумно сте пъхнали бухалката в контейнер за боклук. Вярно, там е пълно с мръсотия, но отделянето на нужните частици е въпрос на търпение и умение, а нашите експерти ги имат в изобилие. За да научим до чии именно дрехи се е допирала бухалката, трябва да проверим дрехите на цялото население на страната ни, което, както сам разбирате, е невъзможно. Така беше, докато нямахме заподозрян. Но сега го имаме и този заподозрян сте вие. И нищо не може да ни попречи веднага да отидем в дома ви и да изземем всички ваши дрехи, сред които, сигурна съм, ще се намери и онази, с която сте били облечен в нощта на покушението срещу Богомолов. Освен това алибито, вашето алиби, което никой не е проверявал, защото не сме ви подозирали. Сега обаче ще го проверим. Разбирате ли как ще свърши всичко? Ами вашият сценичен костюм, с който вие, играейки в „Макбет“, сте се качили в жилището на Лесогоров и сте го ударили с машата от камината по главата? Сигурен ли сте, че на костюма не са останали следи от кръвта? Със сигурност ли си спомняте, че кръв не е пръснала върху вас, че дори и най-малка капчица не е попаднала върху костюма? Защото ако е попаднала, аз ще науча това още до довечера.
С крайчеца на окото си Настя виждаше как Антон Сташис едва сдържа усмивката си, защото тя блъфираше толкова нагло и напористо, че сама се чудеше на себе си. Половината от това, което говореше, беше лъжа и Настя изобщо не беше сигурна във всемогъществото на експертите криминалисти, но какво значение имаше това?
— Не, отказвам да слушам по-нататък — заяви Камъкът, когато разказът стигна до микрочастиците. — Време е да преминем към финалния етап, защото така няма да се оправим до свършека на света.
— И аз смятам така — изсъска Змеят. — Започне ли стадият на активните разпити, веднага се пръква такава мешавица от постъпваща информация, че практически е невъзможно да се възстанови ходът на събитията.
— Ами добре — с видимо облекчение каза Гарванът. — Защото тъкмо си блъсках главата как да ви преразкажа какво казва Попова и какво отговаря Колодни и кой за какво ги пита. Ще подремна малко и ще полетя към две хиляди и девета да видя какво е станало всъщност. А да подреждам пъзели от информация — не, ще прощавате, не съм създаден за такива работи.