Смъртта като изкуство

Но защо тогава в пиесата е написано, че убиецът е Юрий, в когото самата Вероника толкова явно разпознава своя Никита? Никакъв Юрий не е Никита, нищо общо, нито капчица! И не е имало никакво пътнотранспортно произшествие, никакво лечение, никакви разговори за компенсация. Не, Юрий не е Никита, дори не може да мисли за това. Но пък от друга страна всичко останало в пиесата е истина, дори нейните собствени свидетелски показания пред съда са цитирани почти дословно, казаното от Света също е предадено много близо до истинското, думите на прокурора, пледоариите на адвоката, показанията на другите свидетели — също. Ако всичко това е истина, а то е истина, защото Вероника прекрасно си спомня всичко, значи и за Юрий е така… Или не значи?

Тя дълго не можа да подреди мислите си, те се оплитаха, пресекваха, струпваха се една върху друга и не искаха да се подредят в ясна логична последователност. Трябва да поговори с Никита. Ето, това ще бъде правилно. Трябва просто да си поговори, да му разкаже…

Какво да му разкаже? За пиесата, която той репетира вече два месеца и я знае наизуст? Едва сега Вероника изведнъж осъзна, че през цялото това време Никита нито веднъж не й бе разказвал съдържанието на пиесата и не й бе показвал текста на ролята си, както бе правил винаги досега. Да, беше й говорил много колко голяма е ролята и колко важна е тя за него, че пиесата е сурова и изисква големи преработки, че авторът на пиесата на име Артьом присъства на всяка репетиция и се вслушва в забележките и поправките, които правят актьорите и режисьорът, беше й говорил за покушението срещу Лев Алексеевич, бе тъгувал, когато убили Артьом, не бе крил страха си, когато му съобщили, че той може да стане следващата жертва. Да, така е. Само дето не бяха обсъждали самата пиеса и ролята на Юрий в нея.

Не бяха. Това говори ли нещо, или не? Никита не може да не е разпознал в пиесата ситуацията от живота на Светлана и Дмитрий Леоничеви, но не обели и дума, че авторът е научил подробности за приятелката на Вероника. Защо ли? Може би е смятал, че това не е интересно за нея и че Веро ника иска колкото може по-бързо да забрави злата и жестока Света и няма да пожелае той да й говори за нея? Или се е страхувал да не би да разтревожи и уплаши жена си? Трябва непременно да попита самия Никита — и за пиесата, и за Леоничев. Трябва да го попита. И той самият да каже какво е станало всъщност, така ще се разбере, че няма нищо страшно, просто съвпадение. И развинтената фантазия на автора на „Правосъдие“.

Вероника грабна телефона и набра номера на мъжа си. Трябва да му каже веднага след репетицията да се прибере вкъщи, тя не можеше да чака до вечерта, когато той ще се прибере уморен и както обикновено напоследък, пийнал.

„Абонатът е временно блокиран“ — съобщи й неприятният механичен глас.