Смъртта като изкуство

— И той?…

— Призна, че е откраднал пентакъла. Издебнал момент, когато Дмитрий излязъл от стаята, и го задигнал. Той знаеше къде е пентакълът, и аз знаех къде е, защото, когато отидох у Света, тя го извади и ми го показа, нарочно ме дразнеше. Света беше злобна…

И Вероника се разплака — тихо и някак безнадеждно.

— Но защо не сте казали на адвоката, че пентакълът е у вас?

— Защото започнах да подозирам, че тази работа не е чиста, и се страхувах да не навредя на Никита с признанието си. Тогава много се уплаших, защото адвокатът спомена датата на смъртта на Леоничев, и тя беше в средата на април, уплаших се да не би да е същият ден, разбирате ли? Помислих си: ами ако Никита е бил у Леоничев точно в деня, когато са го убили? И сега непременно ще повлекат Никита по следователи, по съдилища. Ще пострада репутацията му, тогава изобщо няма да го канят никъде — нито за филми, нито за каквото и да било… Повярвайте, дори не допусках мисълта, а и сега не я допускам, че Никита може да има нещо общо със смъртта на Леоничев. Просто е съвпадение, че той е откраднал пентакъла, а Дмитрий е бил убит.

Вярна съпруга. Любяща съпруга. Съпруга, която има пълно доверие на мъжа си. Хубаво ли е това, или лошо?

— Вероника, може ли да погледнем този пентакъл? — тихо помоли Настя.

Вероника мълчаливо разкопча горното копче на блузката си и извади висулката, окачена на черно копринено шнурче. Кръгъл медальон, по краищата — кабалистични знаци, в центъра — чаша, над нея — знакът на Венера.

— И какво означава всичко това? — попита Антон. — Съдържа ли се в това някакъв смисъл?

Вероника въздъхна.

— Чашата е свързана с боята Чаши в картите Таро — поясни тя така, сякаш от само себе си се разбираше, че оперативните работници са наясно с боите на Таро. — Това е стихията на Водата, тя символизира явленията, които имат чувствена основа. Над чашата се издига знакът на Венера, а Венера е покровителка на чувствата. Това е амулетът на любовта и на сватбата, той помага сполучливо да сключиш законен брак и да запазиш съпружеската любов и вярност.

Какво пък, всеки сам избира в какво да вярва и в какво — не. Можеш да вярваш в силата на магическия амулет и да не вярваш, че мъжът ти е убиец.

Настя и Антон излязоха от жилището на Вероника и тръгнаха към колите си.

— Сега накъде?

— Към театъра, и то колкото може по-бързо — отговори Настя. — Само че първо ще се обадим на Сергей Кузмич.

— Ами нали вие сте го изпратили в Шиловск — учуди се Антон.

— Нищо, той и от Шиловск ще ни помогне, ако иска — загадъчно се позасмя Настя.

Набра номера на Зарубин. Сергей дълго не вдигаше и тя вече започваше да се нервира, когато той най-сетне вдигна.

— Серьожа, отиваме в театъра, ще ловим Колодни веднага след репетицията.