Тревожна кръв [bg]

Уплашена, че може да е Страйк, за да отмени идването си, тя определено бе облекчена да види името на Илза.

– Здравей, Илза!

– Здравей, Робин. С Корм ли си?

– Не – отвърна Робин. Вместо да излезе от стаята си, седна на леглото. – Добре ли си?

Илза звучеше странно: немощна и някак вцепенена.

– Знаеш ли къде е Корм?

– Не, но би трябвало да е тук след десет минути. Искаш ли да му предам нещо?

– Не. Аз... Знаеш ли дали се е виждал с Ник днес?

– Не – каза Робин, вече разтревожена. – Какво става, Илза? Звучиш ужасно.

И тогава си спомни, че е празникът на свети Валентин, а Илза не знаеше къде е мъжът ѝ. И нещо повече от тревога пропълзя у Робин. Беше страх. Не познаваше по-щастлива двойка от Ник и Илза. Петте седмици, през които живя при тях, след като напусна Матю, бяха възстановили отчасти потъпканата вяра на Робин в брака. Нямаше как да се разделят, не и Ник и Илза.

– Няма нищо – отвърна Илза.

– Кажи ми – настоя Робин. – Какво...?

От телефона прозвуча несдържано ридание.

– Илза, какво се е случило?

– Аз... претърпях спонтанен аборт.

– О, господи – ахна Робин. – О, не. Илза, толкова съжалявам.

Знаеше, че Ник и Илза правят опит за дете от няколко години. Ник никога не говореше за това, а Илза само в редки случаи. Робин нямаше представа, че тя е бременна. Внезапно си припомни, че Илза не бе пила алкохол вечерта на рождения ѝ ден.

– Случи се... в... супермаркета.

– О, не! – прошепна Робин. – Боже мой!

– Започнах да кървя... в съда... бяхме насред важно дело... не можех да си тръгна – заговори Илза. – А после... после... тръгнах към къщи...

Вече трудно ѝ се разбираше. Сълзи изпълниха очите на Робин, докато седеше с телефона, притиснат към ухото ѝ.

– ... знаех... че става нещо лошо... слязох от таксито... влязох в супермаркета... Отидох в тоалетната и тогава... леко цопване... малко тел... тел... телце...

Робин скри лицето си в шепи.

– Аз... не знаех... какво да правя... но... имаше една жена в тоалетната... И на нея ѝ се беше случило... беше... толкова добра...

Отново заговори неразбираемо. Хлипане и подсмърчане изпълниха слуха на Робин, преди пак да стане членоразделна.

– А Ник каза... че вината е моя... работела съм прекалено много... не съм поставяла... грижата за бебето... на първо място.

– Не може да бъде – продума Робин.

Тя харесваше Ник, не можеше да повярва, че е казал такова нещо на жена си.

– Направи го, каза, че трябвало... да си седя вкъщи... че съм поставила... работата... преди бе... бебето...

– Илза, чуй ме – заговори Робин. – След като си забременяла, пак ще забременееш.

– Не, не, не, не мога – отново избухна в плач Илза. – Това ни беше третият опит за инвитро. Бяхме се разбрали... край повече.

Чу се звънецът на вратата.

– Илза, трябва да ида да отворя, сигурно е Корморан...

– Да, да, върви... няма нищо... всичко е наред.