Торбарите [bg]

Дейвид се поколеба. И той като Дан нямаше правото да сключва такова споразумение. Но нямаше и време да чака Джонас. Независимо дали това щеше да се понрави на Джонас, или не, щеше да се наложи да го подкрепи.

— Дадено — въздъхна той.

Белите зъби на Ървинг блеснаха в усмивка. Тупна леко Дейвид по рамото.

— Умно момче — похвали го той. — Знаех си, че ще бъдеш разумен. Комитетът за преговорите има среща утре сутринта с Пиърс. Ще им кажем да разгласят споразумението.

Той се обърна към Роза:

— Съжалявам, че се натрапих на вечерята, докторке. Но ми беше драго да ви видя отново.

— Няма нищо, мистър Шварц.

Те се загледаха след Ървинг, който отиде до бордюра и влезе в колата си, луксозен Кадилак. Запали двигателя и ги погледна.

— Хей, вие двамата. Знаете ли какво?

— Какво? — попита Дейвид.

Ървинг се ухили.

— Както би казала майка ти, двамата сте чудесна двойка.

Гледаха го, докато зави зад ъгъла, после Дейвид премести очи върху Роза. Стори му се, че лицето й е малко поруменяло. Улови я под ръка.

— Колата ми е отсреща.

Тя мълча почти през цялото време до болницата.

— Нещо тревожи ли ви, докторке? — запита той.

— Сега пък и вие — възропта тя. — Всички ми казват „докторке“. Повече ми харесваше, когато ме наричахте Роза.

Той се усмихна.

— Какво сте се умислили, Роза?

Тя се загледа в арматурното табло пред себе си.

— Дойдохме чак тук, в Америка, за да се отървем от тях.

— От тях? — учуди се Дейвид.

— Също като в Германия — каза лаконично тя. — Нацистите. Гангстерите. Фактически те са еднакви. И едните, и другите говорят едно и също: „Дръжте се за нас, иначе ще дойдат комунистите. С нас се кара по-леко, с нас може да се споразумеете“. — Тя го погледна. — Но какво ще кажете, когато установите, че са ви измъкнали всичко? Със същия номер си взеха Германия. За да я спасели от комунистите.

— Намеквате, че моят приятел Ървинг Шварц е нацист?

Тя го изгледа продължително.