Торбарите [bg]

Глътна си уискито в чашата. Пак се закашля и изгледа Дейвид през насълзените си очи.

— Малък е светът, нали?

— Малък е — съгласи се Дейвид.

Гласът на майка му долетя зад него:

— Е, вече е време да седнем на вечеря, а къде е твоят приятел?

— Трябва да дойде всеки момент, мамо.

— Нали му каза за седем? — попита майка му с подозрение. Дейвид кимна.

— Тогава защо го няма? Не знае ли, че като дойде време за ядене, трябва да се яде, иначе всичко се разваля?

Тъкмо в този момент се позвъни и Дейвид въздъхна облекчено.

— Ето го, мамо — каза той и тръгна към вратата.

Високият, с приятна външност, млад мъж, застанал на прага, нямаше нищо общо със слабото, нервно, тъмнокосо момче, което помнеше. Вместо острия, клюноподобен нос, родил някогашния му прякор, се мъдреше елегантен орлов нос, приятно контрастиращ с широката уста и продълговатата челюст. Той се усмихна, забелязвайки изуменото изражение на Дейвид.

— Ходих в една фабрика за лица и ме оправиха. Нямаше да е прилично, ако тръгнех из Бевърли Хилс с онзи ийстсайдовски нос. — Протегна ръка. — Радвам се да те видя пак, Дейви.

Дейвид му подаде ръка. Ръкостискането бе топло и сърдечно.

— Влизай — покани го той. — Мама е на път да избухне. Вечерята е готова.

Влязоха в столовата. Мистър Щрасмер се изправи, а майка му погледна изпитателно Топлийката. Дейвид се озърна бързо. Роза не беше в стаята.

— Мамо — обади се той, — помниш ли Ървинг Шварц?

— Здравейте, мисис Улф.

— Ицхак Шварц — каза тя. — Разбира се, че го помня. Какво е станало с носа ти?

— Мамо! — притесни се Дейвид. Топлийката се усмихна.

— Няма нищо, Дейвид. Оправих го, мисис Улф.

— Mishegass. Чудя се как дишаш с такъв малък нос. Имаш ли работа, Ицхак? — запита войнствено тя. — Или още сновеш с хулиганите от гаража на Шоки?

— Мамо! — бързо каза Дейвид. — Ървинг живее тук сега.

— Значи сега е Ървинг — гласът на майка му стана ядовит. — Да си смени носа не е достатъчно. Трябва да си смени и името. Че какво му е лошо на името, което са ти дали родителите — Изидор-а?

Топлийката се засмя. Погледна Дейвид.

— Разбирам какво имаш предвид — каза той. — Нищо не се е променило. — След това продължи. — Няма нищо лошо, мисис Улф. Ървинг се пише по-лесно.

— Трябваше да завършиш училище като моя син, Дейвид — възрази тя. — Тогава нямаше да ти е толкова трудно да го напишеш.

— Хайде, мисис Улф. Дейвид ми обеща Knaidlach. Просто не мога да чакам. Цял ден стоях гладен, като си мислех за тях.

Мисис Улф го изгледа подозрително.

— Ако бъдеш добро момче — каза умилостивено тя, — всеки петък може да идваш на Knaidlach.