Торбарите [bg]

Запали осветлението и той я последва в голямата всекидневна, в която нямаше изобилие от мебели. Кушетка, няколко пръснати кресла, две ниски масички с лампи. На едната стена имаше камина, а отсрещната представляваше огромен, солиден стъклен прозорец, който гледаше към океана. Пред него имаше статив с недовършена маслена картина. На пода лежаха престилка и палитра.

— Какво пиете? — попита тя.

— Скоч, ако имате.

— Имам. Поседнете, докато донеса чаши и лед.

Той изчака тя да излезе от стаята, след което пристъпи към статива. Разгледа картината. Представляваше залез над Тихия океан, изобразен с яркочервени, жълти и оранжеви тонове над почти черната вода. Чу подрънкването на лед зад себе си и се обърна. Тя му поднесе напълнена чаша.

— Вие ли сте я правили? — попита той, поемайки чашата. Тя кимна.

— Не ме бива много. И на пиано свиря по същия начин. Но така се успокоявам, притъпявам раздразнението си от собствената си неспособност. Компенсирам за това, че не съм гениална.

— Много малко хора са — отбеляза той. — Но от това, което чух, вие сте много способна лекарка.

Тя го погледна.

— Вероятно. Но не съм достатъчно добра. Това, което казахте тази нощ, бе много показателно. И много вярно.

— Кое именно?

— За творческото въображение, за способността да правиш това, което никой друг не би могъл. Това важи и за лекаря, и за големия хирург, струва ми се. — Тя сви рамене. — Аз съм само един много добър работник. Нищо повече.

— Не сте ли прекалено строга към себе си?

— Не — бързо отговори тя. — Учих при лекари, които бяха гениални и съм виждала достатъчно други, за да зная какво говоря. Баща ми, по свой начин, е гений. Може да прави неща с пластмаси и керамики, които никой друг на света не би могъл. Зигмунд Фройд, който е приятел на баща ми; Пикасо, с когото се запознах във Франция; Джордж Бърнард Шоу, който преподаваше в моя колеж в Англия — всички са гении. И всички имат това общо качество. Творческото въображение, което им дава възможност да правят неща, които никой друг преди тях не е правил. — Тя поклати глава. — Не, зная много добре. Аз не съм гений.

— Аз също не съм. — Той я погледна. Обърна се към океана, а тя се приближи и застана до него. — Аз също познавам някои гений — каза той. — Вуйчо Бърни, който основа „Норман Пикчърс“, беше такъв. Правеше всичко, за което сега са нужни десет души, съвсем сам. Джонас Корд също е гений в известен смисъл. Макар че не съм сигурен в коя област точно. Жалко, че се е разпръснал и върши толкова много различни неща.

— Зная какво искате да кажете. Баща ми казва почти същото за него.

Той я погледна.

— Жалко, нали? — продължи той. — Двама обикновени хора, застанали тук и загледани в Тихия океан.

Очите й блеснаха игриво:

— А той е толкова голям.

— Най-големият — каза тържествено той. — Поне един гений го е казал. Най-великият в света. — Той вдигна чашата. — Да пием за това.