Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
— Ха! — излая внезапно лорд Плацида.
— О! — възкликна в същото време лорд Церес. — О, графиньо, сега разбирам. Добре изиграно!
— Благодаря, ваша светлост — тихо каза Амара, кимайки на всеки от тях.
Рокус се намръщи.
— Какво?
— Не се опитвайте да разберете — промърмори Фригия. — Ще се нараните.
— Вие не разбирате нищо повече от мен — отвърна му Рокус.
Лейди Плацида потърка носа си с палец и показалец и бавно издиша.
— Графиньо, моля. За мое добро, моля ви, обяснете.
Амара се поклони леко на лорд Плацида.
— Ваша светлост, бихте ли го направили?
Лорд Плацида й върна поклона и каза:
— Графинята е създала ситуация, при която всички пътища, с изключение на последния, ще завършат в наша полза. Не можем да бъдем сигурни в резултата от нападението срещу кралицата, каквото и да се случи. Но можем да тестваме честността на Инвидия, като гледаме следващата атака на ворда.
— И ако тя лъже? — попита лейди Плацида.
— Ако лъже, значи го прави по някаква причина — отвърна Церес. — Например защото вордът трябва някак да ни отслаби. Ще държим този коз в ръкава си, без да се опитваме да го използваме при следващата атака. Ще поддържаме защитата си и ще се оттеглим към Гарисън, когато евакуацията приключи, точно както е по план. Няма да им дадем шанс да ни използват. Резултатът от тази война във всеки случай ще зависи от убийството на кралицата, а не от унищожаването на армията й.
Лейди Плацида кимна бавно, докато си играеше с единствената дълга плитка на червеникавокафявата си коса.
— Но ако вордът ни атакува по начина, по който Инвидия казва, че ще го направят, няма да можем да им причиним сериозни загуби. Ще пропуснем възможността.
— Но пък ще знаем, че казва истината за нещо — каза Амара. — Ние не губим нищо. И каквото и да се случи, ще знаем нещо, което частично ще потвърждава надеждността на информацията, получена от Инвидия.
— Знаем, че сестра ми и Арарис са живи — промърмори Бърнард.
Очите на лейди Плацида се разшириха.
— Мислите, че зад това стои Исана?
— Мисля, че е една възможност — каза Амара. — Историята как Исана е спасила Арарис от отравяне с гарик е широко известна. Ако Инвидия вярва, че Исана може да я спаси от отравяне, както е спасила Арарис, би могла да предаде ворда. Тя е решителна и много интелигентна.
— А Исана би ли направила подобно нещо? — попита лейди Плацида.
— Няма значение — каза Амара. — Въпросът е, че Инвидия вярва, че може. Каквато и да е истината, изглежда Инвидия смята, че може да й бъде хвърлен спасителен пояс.
Лорд Антилус успя да изрази дълбокия си скептицизъм с шумно изсумтяване.
— Знам — каза Амара. — Тя е интригантка. Но е напълно възможно да мисли, че може да намери изход от тази ситуация, така, както го е правила толкова много пъти преди. Ако случаят е такъв — ако тя ни казва истината за следващата атака, тогава вероятно ни казва истината и за това, че ще ни заведе при вордската кралица.
Тя се намръщи.
— И има още нещо. Нещо, което тя наистина можеше да пропусне. Тя каза, че принцепсът скоро няма да притеснява никого, и не говореше за Атис.
Стаята изведнъж стана напълно тиха. Въздухът изпука от напрежение.
— Мисля, че Октавиан е близо — каза Амара.
— Ако Инвидия или кралицата го нападнат, той е мъртъв — каза Фригия. — Откога е придобил способностите си? Най-много година? Без официално обучение? Няма начин да е усвоил достатъчно техниките на призоваване, за да ги използва. И колко души би могъл да води със себе си, като се има предвид, че е акостирал в Антилус… преди около седмица? Колко рицари Аери имаше в Първи алерански?
— Двадесет и шест — тихо каза Плацида. — Включително синовете ви, Рокус.
Рокус не каза нищо, но изражението му беше мрачно.
— Сигурно се опитва да стигне до нас — каза Фригия. — Малка, бързо движеща се група за незабавна защита, може би летяща под воал, ако е достатъчно добър за това. Това е единственото нещо, което има смисъл.
Плацида кимна.
— И ако говорят за унищожаването му, то вероятно той е достатъчно близо, за да може кралицата да го атакува.
— Не — поправи го Бърнард с тих, твърд глас. — Тя е достатъчно близо до него, за да я атакува той, ваша светлост.