Фурията на Първия лорд [bg]

— Не се притеснявайте — каза спокоен женски глас. — Няма да стигнете до там. Не мога да ви позволя да избягате.

Въздушният воал изчезна, разкривайки…

На Амара й отне малко време да разпознае Инвидия Акватайн, и дори тогава тя успя само защото разпозна хитиновата броня и създанието на гърдите й. Дългата тъмна коса на жената беше изчезнала. Така беше и с по-голяма част от снежнобялата й кожа, заменена от червени белези от изгаряния. Ъгълчето на едното й око беше провиснало от белег, но иначе очите бяха останали същите и спокойният й неумолим поглед беше смразяващ.

— Ако си тръгнете сега — с хладен глас каза Амара, — можете да избягате, преди Плацида да ви настигне.

Инвидия се усмихна. Това се отрази ужасяващо на белезите й. Един от тях се напука и започна леко да кърви.

— Скъпа графиньо, не ставайте смешна. Те не знаят, че съм тук, както и вие не знаехте. Считайте се за късметлии, че не съм дошла тук, за да ви навредя.

Амара отново прецени разстоянието до вратата.

— Въпреки че ще го направя — продължи Инвидия, — ако опитате нещо глупаво. Сигурна съм, че сте наясно колко малко колебание ще имам, ако трябва да ви убия.

— Колкото малко ще имам и аз, когато ви убия — отговори Амара.

Усмивката на Инвидия се разшири. Струйка кръв се стече по устните й и по един много бял зъб.

— Дръзко малко нещо. Е, ако искате, ще танцуваме. Но ако го направим, вие ще умрете и го знаете.

Амара стисна зъби, всичко в нея кипеше — враните да я вземат, тази жена беше права. На открито, с възможност за маневриране, Амара имаше реален шанс да оцелее срещу Инвидия. Но в тази миризлива стая, заобиколена от камък? Щеше да е мъртва, преди писъкът й да достигне до най-близкия страж. Не можеше да направи нищо, за да промени това, и осъзнаването едновременно я ужаси и ядоса.

— Много добре — сковано каза Амара след миг на колебание. — Хванахте ме. Защо сте тук?

— За преговори, разбира се — отговори Инвидия.

Амара дълго я гледа. Накрая изсъска:

— Проклета убийца. Вървете при враните.

Инвидия се изсмя. Беше горчив, обезпокоителен звук, направо зловещ от някакво странно поражение на изгореното й гърло.

— Но вие дори не знаете, графиньо, какво мога да предложа.

— Предателство? — предположи Амара с отровно саркастичен глас. — В крайна сметка това е нещо обичайно за вас.

— Точно така — каза Инвидия. — Но този път ще работи във ваша полза.

Амара присви очи.

— Това, което се случва сега, Амара, е краят на всичко. Освен ако кралицата не бъде спряна, Алера ще умре.

— И вие ще… какво точно? Ще я убиете вместо нас?

Инвидия оголи зъби.

— Бих, ако беше възможно. Но не мога. Тя е твърде силна. Прекомерно.