Фурията на Първия лорд [bg]

Отне й повече от минута да успокои съзнанието си, да забави дишането си, да постигне състояние на яснота и да помисли за предложението на предателката.

— Остава въпросът за доверието — каза накрая. — Което конкретно за вас го няма. Защо не трябва да допуснем, че това предложение е капан и опит да убиете нашите най-силни призователи?

— Уместен ли е скептицизмът в тази ситуация, Амара? — попита Инвидия. — Кралицата не е глупава. Знае, че сте готови на всичко, за да я убиете. Тя и подобните й играят тези игри от много дълго време. Тя няма и най-малкото намерение да ви позволи да я видите, още по-малко — да я атакувате. И дори да унищожите армията й, след няколко седмици на прага ви ще се появи нова. Алера не е в състояние да спре подобна инвазия. Вече огромна територия е под контрола на ворда и вие нямате достатъчно хора, които да заменят падналите. Така че можете ли да си позволите да не ми вярвате?

— Несъмнено — отвърна Амара. — Определено бих предпочела да преценявам шансовете си в борба срещу честен противник, отколкото да сложа съдбата на света във вашите очевидно коварни ръце.

Инвидия леко наклони глава, очите й се присвиха.

— Искате нещо.

— Мислете за това като за гаранция — каза Амара. — Покажете ми колко струвате и тогава ще имаме шанс да сключим сделка.

Инвидия вдигна ръце.

— Какво искате от мен?

— Числеността и местоположението на ордата, разбира се — отговори Амара. — Както и времето и мястото на следващата атака и всякаква информация, която притежавате за войските на ворда извън нашето полезрение.

— Да ви дам цялата тази информация? — уточни Инвидия. — На кралицата няма да й отнеме много време да осъзнае, че е предадена. Ще оцелея от нейния гняв не по-успешно, отколкото от среща с Върховните лордове.

Амара сви рамене.

— Това не прави плана по-малко привлекателен.

Очите на Инвидия блеснаха в мълчалив гняв.

— Дайте ми тази информация — тихо каза Амара. — И ако се потвърди, можем да обсъдим по-нататъшното ни сътрудничество. В противен случай си вървете.

— Дайте ми думата си — каза Инвидия, — че честно ще изпълните сделката.

Амара се усмихна.

— Вие… вие, Инвидия, ме молите да ви дам думата си? Не намирате ли ирония в това?

— Знам какво означава думата за вас — каза тихо Инвидия. — Знам, че ще я спазите.

— Вие не знаете какво означава — отговори Амара. — Нямате ни най-малка представа. Може да виждате почтеност в другите, да виждате как функционира, да виждате как тя ги ръководи. Но вие не знаете какво е това, предателко.

Инвидия оголи зъби.

— Дайте ми думата си — каза тя. — И аз ще ви дам това, което искате.

Амара присви очи за кратко, след което каза:

— Добре тогава. В рамките на моята власт и влияние ви давам думата си, Инвидия. Бъдете честна с мен и аз ще направя всичко по силите си, за да изпълня вашите искания по сделката. Въпреки че трябва да ви предупредя — не знам каква ще бъде реакцията на принцепса към вашето предложение. Нито мога да я контролирам.