Фурията на Първия лорд [bg]

Вордът се обърна към Тави с хищна усмивка, която изкриви устните й, разкривайки изключително бели зъби, със зелено-черни нишки по повърхностите им.

Тави вдигна меча си, призовавайки повече топлина към него, повече светлина. Не можеше да се движи. Тялото му се тресеше, беше твърде слаб. Знаеше, че сега стои по-близо до смъртта, отколкото изобщо някога е бил, въпреки че фуриите му позволяваха да стои на крака.

— Дядо ви — каза кралицата, — умря по същия начин. Предизвикателен до последно, с меч в ръка.

Тави оголи зъби и отговори:

— Тази позиция не е за бой, тя е сигнал за стрелба.

Кралицата леко наклони глава, очите й се присвиха и стоманеният болт на балистата я удари в ребрата, точно под лявата й ръка. Той не прониза бледата й, на пръв поглед мека кожа, но силата на удара я събори на земята. Тя стана почти мигновено. На тридесет ярда разстояние, почти невидим в тъмнината и мъглата, Фиделиас пусна балистата — и свали друго подобно оръжие, вече заредено, от гърба си, вдигна го и извика:

— Напред!

Раздаде се вой от тридесет силни въздушни потока, когато рицарите Рибки минаха покрай Фиделиас — някои прелетяха само на инчове над главата му. Плътната въздушна стена, която образуваха пред себе си, удари вордската кралица и я отхвърли далеч от Тави като лист, подхванат от буря.

За миг тя задържа погледа си върху рицарите, без притеснение и без страх, усмивката й не намаля.

След това избухна в груб, подигравателен смях и се обърна на североизток. Последва скок във въздуха, тя призова собствен вятър, който разкъса всяка палатка на петдесет ярда около нея, скри се зад въздушен воал и отлетя, придружена от ураганен рев.