Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
58.
Не беше нито едното от двете, макар че по звука на кашлицата му и щракането на запалката, която поддържаше димяща безкрайна поредица цигари, като че ли смъртта беше по-близо, отколкото му се искаше...
Събудих се преди разсъмване, завлякох ранения си крак до лаптопа, включих флашката и се заех с файловете на Кумали. Работата щеше да е бавна и мъчителна, само че повечето документи бяха на турски и нямах друг избор, освен да се откажа от тях. Все пак дори и така човек добива представа за нещата и не мога да твърдя, че сред писмата и работните ѝ документи открих нещо, което да предизвика подозренията ми - грешката, която повечето хора правят, когато искат да попречат на някого да види материалите им, е да ги шифроват, което означава, че човек като мен ще знае точно къде да търси.
Както подозирах още откакто бях в дневната ѝ, нищо не беше шифровано, а ако тя беше достатъчно умна, че да скрие инкриминиращи документи пред очите на всички, аз, изглежда, не бях, защото не успях да ги забележа. Нямаше и нищо на арабски, макар че имахме сериозни причини да вярваме, че знае арабски.
След като от файловете не излезе нищо, се заех с електронната поща. За моя радост много от писмата бяха на английски и установих, че Кумали има широк кръг приятели и познати, много от които също бяха майки на деца със синдрома на Даун. Сред стотиците писма открих само две, които ме накараха да се вгледам внимателно - и двете бяха от палестинска благотворителна организация, свързана с Бригадата на мъчениците от Ал Акса - групировка, която често организира самоубийствени атентати срещу израелци. Имейлите потвърждаваха получаване на помощи за дом за сираци в Ивицата Газа и първата ми реакция беше: ако Кумали наистина иска да помага на деца, защо не прави дарения за УНИЦЕФ? От друга страна, благотворителността е един от петте стълба на исляма, така че ако е престъпление да се правят дарения на организации, свързани с радикални групи, вероятно щяхме да обвиняваме целия мюсюлмански свят.
Отбелязах двата имейла с червено флагче, после пуснах флашката в плик и го адресирах до Брадли в Ню Йорк. Веднага щом офисът на ФедЕкс отвореше, щях да го изпратя на Брадли, за да го предаде на Шепота за допълнителен анализ. Погледнах часовника - беше седем сутринта и макар че беше рано, исках да разбера дали фотографът е жив, или не.
Набрах номера, изчаках няколко минути, както ми се стори, и бях готов да се откажа и да позвъня по-късно, когато чух раздразнен глас, който поздрави на турски. Извиних се на английски, като говорех бавно, с надеждата да ме разбере.
- Може ли говори малко по-бързо? Иначе заспя пак - каза той като човек, който е слушал доста чужденци да говорят на английски.
Доволен, че поне мога да комуникирам с него, го попитах дали е фотограф и когато потвърди, обясних, че искам да направя специален подарък за годишнината от сватбата на двама приятели. Искам да направя фотоколаж от големия ден и затова са ми нужни копия от някои снимки.
- Имате ли сериен номер? - попита той, вече доста по-учтиво, след като разбра, че ще спечели пари.
- Разбира се - отговорих и прочетох номера от гърба на откраднатата снимка.
Каза ми да почакам, докато провери файловете си, и след малко ме увери, че няма проблем и че снимките са на екрана пред него.
- За да не стане грешка - казах му, - може ли да ми дадете имената на жениха и младоженката?
- No problemo. Той е Али Реза Кумали... - Започна да ми дава адрес, но не ме интересуваше - беше ясно, че полицайката не си е върнала моминското име.
- А нейното име? - попитах, като се постарах да говоря спокойно. - Имате ли го?
- Разбира се - отговори той. - Лейла ал Насури. Това ли са хората?
- Да, това са, благодаря. - И добавих: - Как точно се пише моминското ѝ име?
Той ми каза, благодарих му за помощта, казах му, че ще му се обадя веднага щом имам пълен списък със снимките, които искам да поръчам, и затворих. Името Ал Насури не беше турско - беше от Йемен, Саудитска Арабия или някоя от държавите в Залива. Независимо откъде беше, беше арабско. Арабин беше и човекът от Хиндукуш.
Грабнах паспорта си, излязох от стаята и забързах към асансьора.
59.
Вратата се отвори и макар да беше едва седем и двайсет сутринта, във фоайето имаше нещо като празненство. Мениджърът, рецепционистът, пиколото и още няколко души от персонала на хотела, заедно с няколко от дърводелците, приятели на мениджъра, които ми бяха помогнали с огледалата, се бяха събрали пред рецепцията.