Тревожна кръв [bg]

– Аманда Лоус – подсказа Робин. – Предложих да ѝ платим разноските, ако дойде в офиса, но тя не ми е отговорила още.

– Ами подгони я – настоя Страйк. – Даваш си сметка, че вече шест месеца са зад гърба ни...

– Да, давам си сметка – не успя да се сдържи Робин. – Учила съм смятане в училище.

Страйк повдигна вежди.

– Извинявай – промърмори тя, – просто съм уморена.

– Аз също, но не забравям факта, че все още не сме открили съществени за разследването хора. Сачуел например.

– Работя по него – каза Робин, погледна часовника си и се изправи. – Мисля, че всички са тук и ни чакат.

– Защо Морис е донесъл цветя? – поинтересува се Страйк.

– За Пат са. За Свети Валентин.

– Това пък защо?

Робин спря до вратата и хвърли поглед назад към Страйк.

– Не е ли очевидно?

Тя излезе от стаята и остави Страйк да се мръщи зад нея, зачуден кое е очевидното. Сещаше се само за две причини да се купят цветя на жена: защото се надяваш да я вкараш в леглото или за да избегнеш критики, че не си купил цветя в ден, когато се очаква да го направиш. Нито едната от двете не важеше за този случай.

Екипът беше насядал в плътен кръг отвън – Хъчинс и Баркли на канапето от изкуствена кожа, Морис на един от сгъваемите пластмасови столове, купени, когато служителите станаха повече от местата за сядане, и Пат на собствения си канцеларски стол на колелца, при което оставаха още два неудобни пластмасови стола за съдружниците. Робин забеляза как всичките трима мъже млъкнаха при появата на Страйк от вътрешния кабинет, а когато тя бе водила съвещанията сама, налагало ѝ се бе да изчаква, докато Хъчинс и Морис приключат с обсъждането на общ познат от полицията, хванат да взема подкупи.

Сега яркорозовите гербери се мъдреха в малка ваза на бюрото на Пат. Страйк им хвърли поглед, преди да заговори:

– И така, да започнем с Хитреца. Морис, стигна ли донякъде с онзи тип в анцуга?

– Да, стигнах – отвърна Морис и се консултира с бележките си. – Името му е Бари Фишър. Разведен, с едно дете, управител на фитнес залата, посещавана от Хитреца.

Разнесоха се звуци на одобрение и интерес от Страйк, Баркли и Хъчинс. Робин се задоволи леко да повдигне вежди. Вече от опит знаеше, че и най-слабият знак на сърдечност или одобрение от нейна страна се интерпретираше от Морис като покана за флирт.

– Така че се записах за пробна сесия с един от треньорите им – добави Морис.

Бас ловя, че е жена, помисли си Робин.

– Докато говорех с нея, видях го да обикаля наоколо и да говори с някои от другите момичета. Определено е хетеросексуален, ако се съди как зяпаше една от жените на тренажора. В понеделник пак ще ходя на тренировка, ако ти си съгласен, шефе. Ще се опитам да узная повече за него.