Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
В този момент Макоб се обърна към него и Никола видя проблясъка в очите му, както и студената усмивка. Никола процеди:
— Той знае, мамка му, бягай.
чу звук от ботуши върху камъка зад себе си, но беше твърде късно. Макоб вдигна ръка и проблесна светлина. Никола се дръпна от обгарящата вълна, която опърли лицето му. Обърна се за да погледне със смразено от страх сърце, но Мадлин стоеше незасегната на откритото пространство под подиума и все още държеше сферата. Той изкрещя:
— Удари го, бързо?
Мадлин трепна. Беше нарушил концентрацията й, за което се наруга. Естествено, тя се опитваше да направи точно това.
Макоб пристъпи нехайно към ръба на подиума. Все още се усмихваше. Каза:
— Тя не може да ме удари. Уредът е предназначен само за отбрана.
Мадлин и Никола се спогледаха. Можеше да е блъф, но обясняваше до голяма степен поведението на сферата. Освен това би било точно в стила на Едуар да вгради такова условие, помисли мрачно Никола.
— И той не може да те удари, — каза й Никола — Ако го направи, собствената му сила ще се обърне против него. Просто си тръгни.
Макоб обаче можеше да заплаши да го убие, но Никола се надяваше искрено, че този аспект на ситуацията ще убегне от мисълта на некроманта.
Мадлин трябва да беше осъзнала другата възможност, което Никола не бе посмял да изрече на глас. че ако успееше да се приближи заедно със сферата, така че тя да обхване и него, тогава Макоб нямаше да може да навреди и на двама им. Тя се хвърли напред и стигна почти до последното стъпало на подиума, когато залитна назад, сякаш бе отблъсната от невидима стена. Успя да си възвърне равновесието и изруга гръмогласно.
Макоб каза:
— Бариерата е около нас.
Той направи жест, включващ Никола, окръжността и нещото, което в момента бе приклекнало в нея, изнервените вампири и криптата-крепост, поробения неподвижен слуга и лежащия сред локва кръв мъртъв мъж.
— Това също е чист вид отбрана. Сферата няма да реагира.
Той се обърна отново към съществото в окръжността. То представляваше сива сбръчкана фигура с човешко тяло, но с хищно извити ръце и трипръсти крака. Главата му представляваше триъгълен клин с потънали дълбоко в орбитите животински очи. Макоб отново замахна и съществото изчезна.
— Ти го изпрати в двореца, — каза Никола.
Даваше си сметка, че Мадлин се лута покрай подиума и се опитва да намери пролука в магическата бариера. Ще трябва да го направя по трудния начин, помисли си. Срещна погледа на Макоб. Мислиш, че не съм способен да го направя, нали?
— Това е таласъм, но вече е мъртъв, така че пазителите няма да го спрат.
— Правилно, — каза Макоб. Изражението му бе на нормален човек, спокойно, почти изпълнено с душевен мир. — Ще си върна работата си и живота си. Всичко, което ми бе отнето. Ти загуби.
— Може и така да се каже., — отвърна Никола.
Но ще сгрешиш. И най-добрите грешат. Номерът е да се възползваш, когато това се случи.
Мъртвият таласъм отново се материализира в окръжността с такава бързина, че окото почти отказа да я възприеме. Никола не осъзна, че го вижда, докато той не пристъпи и не подаде на Макоб едно ковчеже от слонова кост.
Макоб го отвори, като дори не си даде труд да погледне пратеника си, който се разпадна обратно на прах и пепел. Некромантът отвори ковчежето и извади предмета, който се намираше в него, жълтеникав череп, с кристали, поставени в очните орбити. Макоб повдигна вежди и каза първото нещо, подобно на хумор, което Никола бе чувал досега от него.
— Негово Величество Рожер винаги е имал долнопробен вкус.
Той се обърна и сърцето на Никола почти спря. Господи, не, той трябва да го сложи при останалите кости. Ще види пръстена. Тогава слугата пристъпи и взе черепа от Макоб, след което го понесе към криптата. Докато мъжът минаваше през тъмния коридор на криптата, Макоб погледна Никола и каза:
— Имах намерение да използвам него за финалното си усилие, но мисля, че ще е по-добре да опитам и с двама ви.