Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Добро утро, подполковник — обади се Сузана Сиено. — Значи пристигнахте?
— Добро утро, Сузана — отвърна Кастило. — В момента съм в офиса си и тук е един стар приятел. Иска да ти каже здрасти.
Протегна слушалката към Дешамп.
Дешамп поклати глава и я пое.
— Здрасти, сладурче, как си?
— Ед, много се радвам да те чуя.
Кастило се пресегна и изключи говорителя.
— Много съм впечатлен — отбеляза Дешамп деветдесет секунди по-късно, когато затвори. — Ами ушевците?
— Ние, шпионите от двайсет и първи век, сме забравили за ушевците. Има нещо, наречено кодиране — отвърна Кастило. — Тази система използва логаритъм — единствено наши — който дори момчетата от Националната агенция по сигурността не могат да разбият.
— Добре — отвърна Дешамп. — Ще поостана малко да видя дали мога да направя нещо. Ако не мога, заминавам на лозето. Така става ли?
— Агнес, осигури на господин Дешамп кредитна карта „Американ експрес“ — нареди Кастило. — А „Консултантски услуги «Госингер»“ да му осигури жилище като за човек, от когото много се нуждаем.
— Подозирам, че „Консултантски услуги «Госингер»“ е по някакъв начин свързана с благотворителния фонд „Лоримър“, за който ми разказа — ухили се Дешамп. Тъй като отговор не последва, той попита: — Какво ще правим сега?
Кастило обясни:
— На вчерашната среща, президентът се обади на директора на ФБР и му нареди днес сутринта да изпрати старши агент, който умее да сглобява пъзели като нашия. Остани да се запознаеш с него, след това иди да се настаниш.
— Инспектор Дохърти вече чака — обяви Агнес. — Да го поканя ли?
— Как се казва? — намръщи се Милър.
— Дохърти — отвърна Агнес. — Инспектор Джон Дж. Дохърти.
— Сега ще стане интересно — заяви доволно Милър.
— Това пък какво трябва да означава? — попита Кастило.
— Не го ли помниш, шефе? — попита Милър.
Кастило поклати глава.
Милър обясни:
— Това е същият тип, когото ти пратиха заради онзи агент от ФБР, дето се беше чупил — Хауърд Кенеди, нали, приятелят на твоя руски мафиот. Когато заяви — признавам, че беше доста настойчив — че във ФБР очакват да им докладваш в мига, в който чуеш нещо както за Певснер, така и за Кенеди, ти им каза по своя начин, че има дълго да чакат.
— Господи, този същият ли е? Бях му забравил името, ако някога изобщо съм го знаел.
— Във ФБР има много ирландци — обясни Милър. — Може да се окаже, че има двама, дори повече инспектори, които се подвизават под името Джон Дж. Дохърти, но ако питаш мен, случаят не е такъв.
— Госпожо Форбисън, бъдете така любезна да поканите инспектор Дохърти — помоли Кастило. — А ти, Дик, престани да ми викаш „шефе“.
— Искаш ли да изляза? — попита Дешамп.
— Не. Остани, ако обичаш — настоя Чарли.
Шейсет секунди по-късно влезе намръщеният Дохърти. Беше невзрачен мъж в края на четирийсетте, облечен в тъмносив костюм, с очила и късо подстригана посивяла коса.
Кастило си помисли: „Този тип не ми хареса още първия път, когато ги видях, също и сега“.
— Добро утро, инспектор Дохърти — поздрави Кастило. — Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо. Извинете ме, че ви накарах да чакате.
Дохърти кимна, но така и не се усмихна.
— Това е госпожа Форбисън — започна да представя присъстващите Кастило, — майор Милър и господин Дешамп. Това са хората, с които ще работите през по-голямата част от времето.
— Посланик Монтвейл не ми каза точно с какво ще се занимавам — отвърна Дохърти.
— Защото не разполага с необходимото разрешение за достъп до секретна информация. Всичко, което вършим тук, е строго секретно по заповед на президента. Става въпрос за президентски указ, според който мисията ми е да открия и обезвредя хората, които убиха господин Дж. Уинслоу Мастърсън от Държавния департамент, сержант Роджър Маркъм от морската пехота, които отвлякоха госпожа Мастърсън и раниха агент от Тайните служби.
— Какво точно означава „да обезвредя“? — попита Дохърти.
— Тъй като няма вероятност да се занимавате с тази част от мисията, не е необходимо да ви обяснявам — сряза го Кастило. — Важното е от този момент нататък да не споделяте с никого онова — това включва всички във ФБР, които не са упълномощени — което чуете и научите тук, както и заключенията, до които стигнете по време на изпълнението на операцията.
— Предполагам, сам се досещате, че цялата тази работа никак не ми допада — отвърна Дохърти.
— Възможностите са две, господин Дохърти — сопна се Кастило. — Можете да се върнете в сградата на Дж. Едгар Хувър и да съобщите, че не желаете да сътрудничите. Нямате право да споменавате пред никого защо не желаете и какво точно не ви е харесало, какво съм ви казал, да идентифицирате мен или някого от присъстващите или лицата, с които се срещнете тук, нито пък да споменавате, че съществува президентски указ.