Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
След това попита:
— Това абсолютно сигурно ли е? За имената питам.
— Да.
— Добре, когато имаме машинописка и компютър, ще отворим файл, наречен „Лоримър“, и ще запишем всички известни факти в компютъра. Кога можем да разчитаме на машинописка и компютър?
— Агнес?
— Ще дадеш ли на Джулиет НОулс достъп до секретна информация, Чарли?
— Добре, но освен нея искам и машинописка. Имаш ли човек за тази работа?
Агнес кимна.
— Доведи ги, Агнес. Разкажи им за какво става въпрос.
— Започваме на следващата дъска — нареди Дохърти. Обърна се към Кастило. — Та какво за този Лоримър? Какво знаем със сигурност?
— Че е мъртъв — отвърна Кастило. — Освен това смятаме, че е бил главният посредник на гадовете, замесени в скандала „Петрол срещу храни“.
— Първо фактите. Той е мъртъв. Кога е умрял? Къде? От какво?
— Бе убит приблизително в 21:25 на 31 юли в имението „Шангри-Ла“, провинция Такуарембо, Уругвай. Получи две рани от 9 мм куршум от „Мадсън“ в главата.
— Това са факти, така ли?
— Факти са — потвърди Кастило.
— Добре — отвърна Дохърти напълно спокойно, без да реагира, когато разбра, че Лоримър е загинал от насилствена смърт. — Това са първите факти за новите ни два файла. Първият е „Време“, вторият „Събития“. Продиктувайте ми имената по букви, подполковник.
Деветдесет секунди по-късно, след като всичко бе написано на дъската, Дохърти заяви:
— Добре. Кой го застреля и защо?
— Имаме само теории — призна Чарли.
— Тогава с тях ще се заемем по-късно. Кой го застреля?
— Шестима мъже, ударен отряд…
— Кой е изпратил ударния отряд?
— Не знаем. Засега е идентифициран само един — майор Алехандро Винченцо от кубинското разузнаване.
— Това вече е много интересно — отбеляза Дохърти. — Кой е източникът ви на тези факти? Може ли да се разчита на сведенията, получени от него?
— Аз съм източникът — отвърна Кастило. — Бях там.
— Защо?
— Имахме намерение да репатрираме Лоримър.
— Къде?
— Тук. Той е американец, който работи за Обединените нации в Париж.
— И как сте възнамерявали да го направите? И защо?
— Имахме намерение да го отвлечем и да го качим на хеликоптер до Буенос Айрес, да го качим в един „Лиър“ и да го прекарам тук. Трябваше да разберем от него какво знае и кой може да е убил Дж. Уинслоу Мастърсън, който му е шурей.
— Кои сте вие? Кой е бил там с вас?
В първия момент Кастило се поколеба, след това сви рамене и започна да му разказва отначало. Спря след няколко минути, когато Джулиет Ноулс и бледа млада жена, която приличаше на англичанка, влязоха в залата и изтласкаха вътре още една дъска на колелца. Госпожа Форбисън ги последва с лаптоп.
— Полковник Грегъри Дж. Килгор от Националната агенция по сигурността е тук, шефе — обяви Агнес, преди да постави лаптопа върху конферентната маса. — Какво да му кажа?
— Май трябва лично да се видя с него — отвърна Кастило. — Изглежда, ни трябва малко време, за да организираме всичко както трябва, преди да тръгне.
Полковник Килгор бе слаб висок офицер от свързочния корпус, облечен в безупречна униформа.
— Подполковник Кастило? — попита той.
— Аз съм чисто нов подполковник и когато съм тук, не нося униформата си, господине — обясни Кастило.
— Посланик Монтвейл ми даде да разбера, че вие отговаряте за всичко тук. Как искате да се обръщам към вас?
— Какво ще кажете да минем на ти? Аз съм Чарли.
— Аз ще се чувствам по-спокойно, ако си говорим на „господин“ — призна Килгор.
— Разбира се.
— Какво може да направи за вас Националната агенция по сигурността, господин Кастило?
— Операцията ни е секретна по заповед на президента.
— Разбрах.
— Имам нужда да прихващам някои разговори и съобщения — обясни Кастило. — Най-важни в момента са преводите за „Мърчънтс Нешънъл Банк“ в Истън, Пенсилвания, от цифрова сметка в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“ на Каймановите острови. Сумата е била 1950000 долара. Трябва да разбера на кого е въпросната сметка, какви суми са били прехвърлени, кога и от кого.
— Ако ви осигуря тази информация, ще наруша няколко американски закона, което съм сигурен, че ви е добре известно, и дори Националната агенция да ви я даде, тя не може да бъде използвана в съда.
— Полковник, посланик Монтвейл не ви ли каза, че вие — не Националната агенция — трябва да ми осигури всичко, което поискам?
Килгор не отговори веднага.
— Позволете да задам само един въпрос, господин Кастило — помоли той. — Ако куриер донесе плик с вашето име на него, пликът ще стигне ли до вас? Независимо колко е часът? Могат ли хората ви да ви откриват двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата?