Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Сигурно знаете, че се носят слухове за президентския указ.
— Във Вашингтон се носят какви ли не слухове — отвърна спокойно Кастило.
— А каква е втората възможност?
— Да сътрудничите с всички умения, които директор Шмит изтъкна пред президента, че притежавате. Присъствах на разговора им. Искам да сте наясно, че щом научите подробностите, няма връщане назад. Ще ви осигуря кабинет, в който да седите по цял ден, да четете „Уошингтън Поуст“, да пиете кафе, а след това ще бъдете придружен до вас от охрана, която ще се погрижи да не се обаждате на когото не трябва и всичко останало. Това ще продължи, докато приключим, а кога ще приключим, не е ясно.
Дохърти му се усмихна студено.
— Нали разбирате, подполковник, че съм бил агент на ФБР по времето, когато сте били кадет в „Уест Пойнт“ и отношението ви никак не ми харесва.
— Господин Дешамп е работил под прикритие за ЦРУ по времето, когато вие сте бил кадет в академията на ФБР. Той се съобразява със същите правила. Не е важно на колко съм години, господин Дохърти, а на кого президентът е възложил изпълнението на указа. Възложил го е на мен и ако не можете да преглътнете този факт, чувствайте се свободен да си тръгнете още сега.
Погледите им се срещнаха.
— Решавайте, инспекторе — подкани го Кастило. — Тръгвате или оставате?
След малко Дохърти отговори.
— Оставам с резерви.
— Какви резерви?
— Няма да върша нищо, което е в разрез със закона.
— Това означава, че си тръгвате — заяви Кастило. — Ще направя каквото е необходимо, за да изпълня дадената ми заповед, и не мога да обещая, че няма да нарушавам законите.
Дохърти въздъхна шумно.
— Да ви кажа ли какво си мисля, подполковник?
— Щом настоявате — отвърна Чарли.
— Ако откажа, ще изпратят друг на мое място, ако и той откаже, ще изпратят трети, докато накрая дойде човек, който е готов да ви играе по свирката.
— Напълно разумен сценарий — съгласи се Кастило.
— Когато постъпих на работа в Бюрото, си мислех, че рано или късно ще се наложи да заложа живота си на карта.
По онова време бях млад наивник и си представях банкови обирджии с пищови или руски шпиони, които действат с отрова или ножове. Никога не ми е хрумвало, че мога да заложа живота или кариерата си за нещо подобно. Той въздъхна отново.
— След като президентът е преценил, че е толкова важно кой съм аз, че да оспорвам решенията му? А кой е по-подходящ от мен да опази Бюрото да не хвърлят кал по него?
Погледна Кастило.
— Добре, оставам. Без резерви. Ще играя по вашите правила.
— И никакви тайни резерви — настоя Кастило.
— Както вече казах, подполковник, оставам. Това означава, че съм с вас.
Никой от присъстващите не се усмихна.
— Добре, Агнес, къде да се настаним? — попита Кастило.
— Мислех си за конферентната зала — отвърна тя. — Голяма е колкото баскетболно игрище, има телефони и всичко необходимо. И, разбира се, кафе машина.
— Заведи, ако обичаш, господин Дешамп и инспектор Дохърти да огледат. Трябва да си кажа няколко думи с майор Милър, а след това и ние ще дойдем да огледаме.
— Кажи? — обърна се Кастило към Дик в мига, в който вратата се затвори след госпожа Форбисън и останалите.
— Инспектор Дохърти не те харесва особено — призна Милър.
— Пет пари не давам дали ме харесва или не. Въпросът е дали ще пипне телефона в мига, в който му попадне случай. „Момчета, направо няма да повярвате какво е намислил оня лудият Кастило“.
— Аз лично не бих му гласувал доверието, което ти гласува на Юнг.
— В тази връзка искам да ти кажа, че Юнг вече обърна нова страница.
— Преди или след като онези мръсници са се опитали да го убият?
— Бритън ми зададе почти същия въпрос — разсмя се Кастило.
— Нали знаеш, че хората са казали, че великите умове мислят еднакво — отвърна Милър. — Кажи.
— Аз лично разбрах след това — призна Кастило. — Имам чувството, че е отпреди това.
— Сигурно се дължи на това, че си харизматичен лидер.
— По-скоро защото му казах, че до края на кариерата си ще разследва измами с талони за паркиране някъде в Южна Дакота, а той сам е стигнал до извода, че това ще се случи така или иначе, ако се върне във ФБР. Следователно връщането отпада, а се оказва, че да работи за нас, не е чак толкова зле. Не знам. Нямам намерение да броя зъбите на харизания кон. Юнг е умен и имаме нужда от него.