Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Да го освободи? - промърмори Суорбрек и повдигна учудено вежди над накриво поставените очила - явно току-що се беше измъкнал от постелята.
- Какво? - кресна Лорсен и сграбчи Уайл за яката.
-Поут държи затворника... за заложник. Той държи нещата под кон...
През отворената врата на форта излетя навън човешка фигура, залитна напред, очите му гледаха облещени над черната маска, а ръцете му бяха притиснати към гърдите. Поут. Просна се по очи и снегът около него порозовя.
- Та, какво казваше за Поут? - викна Коска. Жена изпищя и залитна назад с ръка на устата. От колиби и палатки наизлизаха хора с помътнели очи, полуоблечени, намъкващи брони. - Искам още стрелци там - извика той и задрапа пъпките по врата си. - Ако нещо мръдне, искам го на игленик! И разкарайте оттук проклетите цивилни!
- Жив ли е Контъс? - изсъска Лорсен в лицето на Уайл.
- Така мисля... беше, когато... когато...
- Побягна като страхливец? Сложи си маската, по дяволите, срам и позор!
Може би инквизиторът беше прав и Уайл наистина беше срам и позор за Инквизицията. Изпита странно чувство на гордост от вероятността да е така.
- Чуваш ли ме, господарю Лам? - провикна се Коска, докато сержант Дружелюбния му помагаше да се намъкне в ръждивия нагръдник, комбинация от помпозност и разложение, самото олицетворение на собственика си.
- Ъхъ - чу се гласът на северняка от тъмната вътрешност на форта.
Над лагера сега беше най-тихо след триумфалното завръщане на наемниците.
- Радвам се, че ни удостои отново с присъствието си! - генералът посочи на полуоблечените си стрелци позициите, които искаше да заемат около колибите. - Щеше ми се обаче да ни бе предупредил за идването си. Можехме да ти организираме по-подобаващо посрещане!
- Исках да ви изненадам.
- Оценяваме жеста! Но сега искам да те предупредя, че имам около сто и петдесет въоръжени мъже наоколо! - Коска огледа поклащащите се в несигурните ръце арбалети и кървясалите погледи и пребледнелите лица около себе си. - Някои са много пияни, но все пак. Отколешен почитател съм на отчаяните каузи, но дори аз не виждам щастлив край от това положение!
- Никога не съм обичал щастливия край - изръмжа Лам.
Уайл не можеше да си представи що за човек трябва да си, за да не трепне гласът ти в подобна ситуация.
- Нито пък аз, но можем да опитаме да измислим нещо заедно! -Коска изпрати с жест още хора от двете страни на форта и поиска нова бутилка. - Затова защо не хвърлиш оръжие и не излезеш оттам, за да се разберем като цивилизовани хора?
- И цивилизацията не я обичам много - извика Лам. - Май ти ще трябва да дойдеш при мен.
- Проклети северняци - промърмори Коска, измъкна тапата и я запрати настрани. - Димбик, имаш ли някой, който да не е пиян?
- Нали ги искаше пияни до припадък? - отвърна капитанът, заклещил ръка в парадния пояс, докато се бореше да го сложи.
- Е, сега ми трябват трезви.
- Няколкото постови може би...
- Прати ги вътре.
- И искаме Контъс жив - кресна Лорсен.
-Ще направим всичко възможно, инквизиторе - кимна отривисто капитанът.
- Но не обещаваме нищо. - Коска надигна продължително бутилката, без да откъсва очи от форта. - Ще накарам това северняшко копеле да съжалява, че се върна.
- Не трябваше да се връщаш - изръмжа Савиан, докато зареждаше арбалета.
Лам надникна покрай ръба на отворената врата:
- Вече съжалявам. - Нещо изтропа, хвръкнаха трески и от дървото щръкна лъскавият връх на стрела. - Той дръпна назад главата си и затвори с ритник вратата. - Не мина точно, както се надявах.
- Важи за почти всичко в този живот.
- В моя поне. - Лам измъкна ножа от шията на практика, избърса острието в черното му палто и го хвърли на Савиан. Той го улови във въздуха и го пъхна в колана си.
- Един нож в повече никога не е излишен.
- Ръководно правило в живота.
- Или в смъртта - каза Лам и му подхвърли втори. - Трябва ли ти някаква дреха?
Савиан разкърши ръце и се загледа в татуировките си. В думите, по които се бе ръководил досега животът му.
- Какъв смисъл има да ги правиш, ако няма да ги показваш? Крих ги предо статъчно.
- Човек е това, което е, казвам аз.
Савиан кимна:
- Ще ми се да се бяхме запознали преди трийсет години.
- Не ти трябва. Тогава бях побъркано копеле.
- Ами сега?
Лам заби кинжал в плота на масата.
- Мислех, че ми е дошъл малко мозък в главата. - Заби втори в рамката на вратата. - Но ето че пак се занимавам с ножове.
- Сам си избираш пътя, нали така? - Савиан започна да натяга втория арбалет. - Казваш си, че е само за малко, за днес, за утре. След трийсет години поглеждаш назад и виждаш, че си избрал пътя на живота си. Ако си знаел навремето, че така ще стане, си щял да внимаваш повече какво избираш.