Торбарите [bg]

Пиърс го погледна.

— Винаги можем да ги боядисаме.

— Не, благодаря ти — усмихна се Невада. — Някак свикнах с тях.

— Ще мине и така — настоя Дан. — Дори ако трябва да измъкнем нещо от Зейн Грей или Клерънс Мълфорд. Само дай съгласието си и готово.

Невада стана.

— Остави ме да си помисля малко — каза той. — Ще го обсъдя с Марта и ще ти се обадя.

— Чувах, че пак си се оженил — сети се Дан. — Моите закъснели благопожелания.

Невада се запъти към вратата. На половината път се спря и обърна глава.

— Между другото — запита той, — как е Джонас?

За пръв път, откак се бяха срещнали, Пиърс изглежда се поколеба.

— Добре, надявам се.

— Надяваш се? — учуди се Невада. — Защо? Не си ли го виждал?

— Не съм — от Ню Йорк, преди около две години — отговори Пиърс. — Когато взехме компанията.

— И оттогава не си го виждал? — запита недоумяващ Невада. — Никога ли не идва в студиото?

Дан се загледа в бюрото. Изглеждаше объркан.

— Никой вече не го вижда. От време на време, ако имаме късмет, говори с нас по телефона. Понякога идва тук. Но винаги късно нощем, когато никой от нас не е насам. Научаваме, че е бил тук от бележките, които оставя.

— А в случаите, когато се решава нещо важно?

— Телефонираме на Макалистър, който уведомява Джонас, че искаме да разговаряме с него. Някой път той ни телефонира обратно. В повечето случаи просто съобщава на Мак как да се уреди въпросът.

Изведнъж Невада усети, че Джонас се нуждае от него. Хвърли поглед към Дан.

— Е, аз не мога да реша този въпрос, докато не поговоря с Джонас.

— Нали току-що ти казах, че никой не го вижда?

— Искаш ли да ти правя филмите? — запита Невада.

Пиърс го изгледа вторачено.

— Може дори да не е в страната. Понякога по цял месец не го чуваме.

Невада отвори вратата.

— Мога да почакам — каза той.