Окото на света

— Във всичко това го няма Стражника — каза сивокосият. Изобретателността на Перин му изневери. Знаеше си, че му трябва време, за да го измисли.

— Него го срещнахме в Бейрлон — намеси се Егвийн. — Градът беше претъпкан с хора, дошли от рудниците в планината след зимата, и вечеряхме с него на една маса.

Перин отново си пое дъх. „Благодаря ти, Егвийн.“

— Върни им вещите, чедо Биар. Без оръжията, разбира се. — Когато Биар го погледна изненадан, Борнхалд добави: — Или може би си от онези, които си позволяват да обират Неосветените, чедо Биар? Лошо нещо е това. Не може човек да бъде крадец и да ходи в Светлината. — Биар сякаш се мъчеше да се пребори с неверието си, че е възможно някой да предположи такова нещо.

— Значи ще ни пуснете да си отидем? — възкликна изненадана Егвийн.

Перин вдигна глава и се втренчи в лорд-капитана.

— Разбира се, че не, чедо — отвърна тъжно Борнхалд. — Вие може би говорите истината за това, че сте от Две реки, след като познавате Бейрлон и знаете за рудниците. Но Шадар Логот… Това е име, което малко, твърде малко хора знаят, а повечето от тези, които го знаят, са Мраколюбци, а и всеки, който знае достатъчно, за да е научил името му, знае също така, че не бива да стъпва там. Съветвам ви да си измислите по-добра версия, докато пътуваме към Амадор. Ще разполагате с време, защото преди това ще се спрем в Кемлин. И за предпочитане е все пак да кажете истината, чедо. Има свобода само в истината и Светлината.

— Не можете! Това е недопустимо! — обади се Биар, забравил за по-ниския си ранг.

Борнхалд вдигна вежди насмешливо, а Биар се сепна и преглътна.

— Простете ми, милорд-капитан. Забравих се. Покорно моля за извинение и примирено очаквам наказанието си, но както е посочвал неведнъж милорд-капитан, трябва да стигнем до Кемлин навреме, а след като по-голямата част от конете ни за смяна се изгубиха, ще ни е достатъчно трудно да стигнем в срок дори и без да караме пленници със себе си.

— И какво би предложил ти? — попита го спокойно Борнхалд.

— Наказанието за Мраколюбците е смърт. — Равният глас правеше думите на Биар още по-ужасни. Все едно че предлагаше да стъпчат някоя буболечка. — Не може да има мир със Сянката. Няма милост за Мраколюбците.

— Твоето усърдие е похвално, чедо Биар, но както често съм казвал на сина си Дейн, прекаленото усърдие може да доведе до тежък провал, Спомни си, че Догмите също така гласят: „Никой човек не е толкова изгубен, че да не може да бъде върнат в Светлината.“ Те все още могат да бъдат доведени в Светлината, стига да позволят Сянката да бъде повдигната от очите им. Длъжни сме да им дадем тази възможност.