Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
В последно време този елемент почти отсъстваше. Замъкът Тюринг беше добър пример за земите на крал Койот: човешките същества бяха малко, но за сметка на това имаше безброй очарователни места и ситуации.
Тя пътуваше сама из кралството, посещаваше замък след замък и във всеки от тях се сблъскваше с различна загадка. Вторият замък (след Тюринг) беше издигнат върху планинския склон и имаше сложна напоителна система. Водата от клокочещия извор минаваше през система от шлюзове. Те бяха хиляди, свързани помежду си в малки групи, така че отварянето или затварянето на един от тях по някакъв начин се отразяваше на другите от групата. Този замък сам си осигуряваше храна и страдаше от ужасен глад, защото подреждането на шлюзовете някак се беше объркало. В замъка бе дошъл мрачен, тайнствен рицар и очевидно се беше измъкнал от спалнята си посред нощ, за да промени връзките между шлюзовете по такъв начин, че водата вече не течеше към нивите. После бе изчезнал, оставяйки писмо, в което се казваше, че ще поправи системата срещу огромен откуп в злато и скъпоценности.
Принцеса Нел прекара известно време в проучване на проблема и накрая забеляза, че шлюзовата система всъщност е много усложнен вариант на една от машините на херцог Тюринг. Когато разбра, че реакциите на шлюзовете са предвидими, тя бързо успя да ги програмира и да открие буболечките, които тъмният рицар беше вкарал в системата. Скоро водата отново напояваше нивите и на глада бе сложен край.
Хората от замъка й бяха благодарни, нещо, което Нел очакваше. Но после поставиха на главата й корона и я направиха своя владетелка, което не бе очаквала.
Когато се замислеше обаче, това беше логично. Те щяха да умрат, ако системата им не функционираше нормално. Принцеса Нел бе единственият човек, който знаеше как работи и държеше съдбата им в ръцете си. Нямаха друг избор, освен да се поставят под нейна власт.
Така и продължаваше, докато принцеса Нел обикаляше от замък на замък — неволно навсякъде се оказваше начело на бунт срещу крал Койот. Всеки следващ замък зависеше от някакъв вид програмирана система, малко по-сложна от тази на предишния. След Замъка на водните шлюзове тя стигна до замък с великолепен орган, задвижван с въздушно налягане и контролиран от объркваща гора от лостове, който можеше да свири музикални произведения, записани на хартиена ролка с пробити в нея дупки. Тайнствен тъмен рицар беше програмирал органа да изпълнява тъжна, потискаща мелодия, хвърляйки замъка в толкова дълбока депресия, че никой не работеше и дори не ставаше от леглото. След като си поигра малко, принцеса Нел установи, че функционирането на органа може да се сравни с изключително сложна система водни шлюзове, което на свой ред означаваше, че спокойно може да се сведе до безкрайно дълга и сложна Тюрингова програма.
Когато поправи органа и местните жители се съживиха, тя продължи нататък и стигна до замък, който функционираше според правила, написани на особен език в огромна книга. Някои страници от нея бяха откъснати от тайнствения тъмен рицар и принцеса Нел трябваше да ги възстанови, като научи езика, който бе изключително изразителен и изобилстваше на скоби. Тя постепенно стигна до предишното си заключение, а именно, че в основата си този език е по-сложен вариант на механичния орган и следователно на Тюрингова машина.
Следващият замък беше разделен на голям брой малки стаи със система за предаване на съобщения по пневматична тръба. Във всяко помещение имаше група хора, които отговаряха на съобщенията, като спазваха определени правила, изложени в книги. Това обикновено водеше до пращането на нови съобщения до други стаи. След като се запозна с няколко от книгите и установи, че замъкът също е Тюрингов механизъм, принцеса Нел откри проблем в системата, предизвикан от досадния тъмен рицар. Тя побучи поредната си херцожеска корона и се отправи към шестия замък.
Той бе съвършено различен, много по-голям, по-богат и за разлика от другите в кралството на Койот, функционираше. Докато се приближаваше към замъка, тя се научи да язди коня си отстрани на пътя, защото в двете посоки постоянно профучаваха в пълен галоп куриери.
Вътре имаше огромен открит пазар с хиляди сергии, пълен с колички и хора, които разнасяха стока във всички посоки. Но тук не можеха да се видят зеленчуци, риба, подправки и фураж — цялата стока бе информация, записана в книги. Книгите се пренасяха с ръчни колички и върху огромни, дълги и неподдържани наглед конвейерни ленти, направени от коноп и зебло. Носачите се блъскаха един в друг, сравняваха бележките си за това какво и къде носят и си разменяха книги. На големи, шумни търгове се продаваха купища книги — и цената не беше в злато, а в други книги. По края на пазара имаше сергии, където човек можеше да размени книги за злато, а още по-нататък пък имаше улички, на които златото можеше да се размени за храна.