Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Кипяха като разбушувало се море около неподвижните, безразлични скали — смълчалите се, самотни гости.
„Морето и скалите. Морето празнува пред лицето на Гуглата, щом той надвисне над него. Скалите са гледали кучия син в очите толкова дълго, че вече не помръдват, камо ли да празнуват. Морето се смее гръмко на собствените си шеги. Скалите скърцат със зъби и стискат устни толкова здраво, че могат да смълчат гостилницата. Шепа капънски… Другия път ще си държа езика зад зъбите.“
Котаракът се изправи на гредата, протегна се и черните ивици по жълтеникавата му козина се нагънаха. Килна глава надолу и изпъна уши.
Мишката, стигнала до входа за кухнята, настръхна.
Грънтъл изшътка.
Котаракът го изгледа.
Мишката се шмугна в кухнята и се скри.
Вратата на хана се отвори с шумно скърцане, Бюк влезе и се смъкна на стола до Грънтъл.
— Съвсем предсказуем си — измърмори старецът и даде знак на гостилничаря за още две от същото.
— Мда. Скала съм.
— Скала, а? По-скоро тлъста игуана, вкопчила се в скала. А като дойде голямата вълна…
— Все едно. Е, намери ме, Бюк. Сега какво?
— Исках само да ти благодаря за помощта, Грънтъл.
— Това някаква тънка ирония ли е, старче?
— Всъщност бях почти сериозен. Оная кална вода, дето ми я даде да я изпия — отварата на Керули, — чудеса направи тя. — На тясното му лице се изписа малко потайна усмивка. — Чудеса…
— Радвам се да чуя, че си по-добре. Някоя нова разтърсваща новина? Ако не…
Бюк изчака гостилничаря да сложи двете чаши пред тях и да си тръгне и рече:
— Срещнах се със старейшините на становете. Отначало искаха да отида направо при принца…
— Но после са се вразумили.
— С малко ръчкане.
— Значи сега разполагаш с цялата помощ, която ти е нужна, за да попречиш на оня побъркан евнух да се прави на вратар пред портата на Гуглата. Добре. Все пак не може да няма паника по улиците с тия четвърт милион панионци около града.
Бюк го изгледа с присвити очи.
— Мислех, че ще оцениш спокойствието ми.
— Е, така е по-добре.
— Все още ми трябва помощта ти.
— Не виждам как, Бюк. Освен ако не искаш от мен да сритам вратата и да резна главата на Корбал Броуч. В който случай ще трябва някак да отвлечеш вниманието на Бочълайн. Да му подпалиш халата или нещо такова. Само за малко. Всичко е въпрос на разчет, разбира се. Какво ще кажеш например, когато пробият стените и по улиците нахълтат тенесковрите? Така всички ще можем да тръгнем към Гуглата хванати за ръчица и с весела песничка на уста.
Бюк се усмихна над ръба на чашата.
— Става — отвърна той и отпи.
Грънтъл пресуши чашата си и посегна за втората.
— Знаеш къде да ме намериш.
— Когато дойде вълната.
Котаракът скочи от гредата, хвърли се напред, спипа една тлъста хлебарка и почна да играе с нея.
— Е — изръмжа след малко капитанът на керванската охрана, — какво още имаш да ми кажеш?
Бюк сви рамене.
— Чух, че Стони се записала доброволка. Според последните слухове панионците вече са готови за първия щурм — всеки момент.
— За първия ли? Че то едва ли ще има втори. Колкото до това, че вече са готови, те са готови вече от няколко дни, Бюк. Щом Стони е решила да си хвърли живота в защита на незащитимото, нейна работа.
— Каква е алтернативата? Панионците не взимат пленници, Грънтъл. Всички ще трябва да се бием, рано или късно.
„Така си мислиш ти.“
— Освен ако — продължи Бюк, след като вдигна чашата си, — не си решил да минеш на другата страна. Да приемеш Вярата, по целесъобразност…
— Друг начин има ли?
Старецът присви очи.
— С човешка плът ли искаш да си пълниш корема, Грънтъл? Само за да оцелееш? Готов си да го правиш, нали?
— Месото си е месо — отвърна Грънтъл; гледаше котарака. Тихо изпукване извести, че играта е свършила.
— Е — въздъхна Бюк и се надигна от стола. — Не мислех, че си способен да ме изненадаш. Изглежда, съм си въобразявал, че те познавам…
— Въобразявал си си.
— Това значи е човекът, за когото Харло даде живота си.
Грънтъл бавно вдигна глава. Това, което Бюк видя в очите му, го накара да отстъпи назад.