Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Стискаше с побелелите си ръце облегалките на трона, газеше из спомените си, извличаше ги като трупове, изровени от земята, придърпваше за миг образите им към вътрешния си взор, преди да ги захвърли и да продължи.
„Осемдесет могъщи чародея, сплели ръце, извисили гласовете си в хор. Жадни за мощ. Търсещи я от едно далечно, неведомо селение. Неподозиращ, обзет от любопитство, богът, странник в това странно място, пристъпва, а после изщраква капанът. Пропада, разкъсан е на късчета, ала все пак е жив. Смъкнат долу, сгромолясал се върху цял нещастен континент, заличавайки лабиринти. Самият той — разбит, прекършен, осакатен…“
„Осемдесет могъщи чародея, решили да ми се опълчат, и с това — освободили кошмар, който се надига отново, след хилядолетия. Глупци. Сега са прах и пепелища…“
„Трима богове, връхлитащи срещу селението ми. Твърде много обиди им беше нанесла ръката ми. Съществуването ми бе събудило много повече от гняв и затова се съюзиха, за да ме съкрушат веднъж и завинаги. В невежеството си бяха решили, че ще играя по техните правила. Или ще се бия, или ще отстъпя владението си. О, как се изненадаха, когато нагазиха в империята, за да не заварят там… нищо живо. Нищо освен натрошени кости и мъртва пепел.“
„Не можеха да разберат — никога не са могли, — че нищо не бих отстъпил. Вместо да предам всичко, което бях сътворил, аз го унищожих. Това е привилегията на Създателя — да дадеш, а после — да отнемеш. Никога не ще забравя смъртния вик на света — защото той беше моят вик на триумф…“
„А един от вас е останал, и ме преследва отново. О, зная, че си ти, К’рул. Ала вместо мен ти си намери друг враг, и той те убива. Бавно, сладостно. Върна се в този свят, за да умреш, както те предупредих. И знаеш ли? Сестра ти също се огъна под древното ми проклятие. Толкова малко е останало от нея, дали ще се съвземе изобщо? Не, доколкото зависи от мен.“
Смътна усмивка заигра по набръчканото му бледо лице.
Пред него бавно започна да се оформя портал и той присви очи. От зейналия отвор блъвна поквара. На прага се очерта фигура — висока, мършава, с обезобразено лице — огромни кървави рани в плътта, счупена кост, лъснала на светлината на свещта. Порталът се затвори след джага и той застана отпуснат, очите му бляскаха като тъмни локви.
— Нося поздрави от Сакатия бог — каза джагът. — На теб, Каллор… — помълча да огледа вътрешността на шатрата — и на огромната ти империя.
— Изкушаваш ме — изхриптя Каллор — да понашаря още пострадалото ти лице, Гетол. Империята ми може да я няма вече, но този трон няма да го предам. Точно ти от всички би трябвало да си разбрал, че амбициите ми не са свършили и че съм търпелив.
Гетол се изсмя мрачно.
— Ех, скъпи ми Каллор. За мен ти си изключение от правилото, че търпението е добродетел.
— Мога да те унищожа, Джагът, все едно кого наричаш свой господар напоследък. Мога да довърша започнатото от таланта, който те е наказал. Съмняваш ли се?
— Определено не — небрежно отвърна Гетол. — Виждал съм те как въртиш двуръчния си меч.
— Прибери тогава словесните си ножове и ми кажи за какво си дошъл.
— Най-напред — извинения, че прекъснах… съсредоточението ти. Сега ще обясня. Аз съм Вестителят на Сакатия бог — да, в Драконовата колода се появи нов дом. Домът на Оковите. Първите тълкувания вече се появиха и скоро всеки гадател ще започне да търси смисъла им.
— И очакваш този гамбит да подейства? — изсумтя Каллор. — Този дом ще бъде нападнат. Заличен.
— О, битката вече е започнала, старче. Едва ли си сляп за това, а и за факта, че ние печелим.
Очите на Каллор се присвиха на цепки.
— Отравянето на лабиринтите? Сакатият бог е глупак. Какъв смисъл има да унищожава силата, която му е нужна, за да утвърди претенциите си? Без лабиринтите Драконовата колода е нищо.
— Названието „отрова“ е погрешно, Каллор. По-скоро помисли за заразата като за нещо, налагащо… промяна на лабиринтите. Да, онези, които й се противопоставят, гледат на нея като на гибелна проява, като на „отрова“, наистина. Но само защото основната й цел е да направи лабиринтите непроходими за тях. Слугите на Сакатия бог обаче ще могат да пътуват свободно по пътищата им.
— Не съм слуга на никого — изръмжа Каллор.
— Постът на Върховен крал е вакантен в Дома на Оковите на Сакатия бог.
Каллор сви рамене.