Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— Хайде де!
— Главна буква.
— Я гледай ти! — рече господин Анян, като загледа наивно.
— Да, господине това е Ж главно, първата буква на моето име.
— И това е буква?
— Да, господине.
— Е, добре, ще ви призная едно нещо.
— Какво?
— Не, защото пак ще изтърся глупост.
— Е, защо? — рече Жюпене с покровителствен вид.
— Знаете, не разбирам, ако това е буква, как може да се състави дума.
— Дума?
— Да, за да се отпечата.
— Това е много лесно.
— Хайде де!
— Интересува ли ви?
— Страшно много.
— Е, добре, ей сега ще ви покажа тая работа. Чакайте!
— Чакам.
— Ето.
— Отлично.
— Гледайте добре.
— Гледам.
Действително д’Артанян наблюдаваше с най-голямо внимание как Жюпене извади от джоба си шест-седем други метални късчета, но по-малки.…
— Ай, ай, ай! — извика д’Артанян.
— Какво?
— Вие имате цяла печатница в джоба си! Пусто опустяло, действително това е интересно.
— Нали?
— Боже мой, колко неща се научават, като се пътува!
— Наздраве! — рече Жюпене, крайно доволен.
— За ваше здраве, пусто да остане, за ваше! Но това отвратително ябълково вино не е достойно за човек, навикнал да утолява жаждата си от Хипокрена: нали така вие, поетите, наричате извора на вдъхновението си?
— Да, господине, нашият извор се нарича действително така. Това име е гръцко и се състои от две думи: първата е hippos, което означава кон… и…
— Господине — прекъсна го д’Артанян, — аз ще ви почерпя с едно питие, името на което произлиза само от една френска дума и поради което това питие не е по-лошо. Думата е „грозде“; това ябълково вино ми се втръсна и ми издува червата едновременно. Позволете ми да попитам съдържателят дали няма в избата си няколко добри бутилки божансийско вино. Повиканият съдържател се появи веднага.
— Господине — прекъсна поетът събеседника си, — страхувам се, че не ще имаме време да изпием виното, защото трябва да се възползувам от прилива, за да взема лодката.
— Каква лодка? — попита д’Артанян.
— Ами лодката, която заминава за Бел Ил.
— А, за Бел Ил ли? — каза мускетарят. — Добре.
— Е, вие имате време, господине — намеси се съдържателят, като отваряше бутилката. — Лодката заминава чак след един час.
— Но кой ще ме предупреди? — попита поетът.
— Вашият съсед по стая — отговори съдържателят.
— Но аз едва го познавам.
— Щом чуете, че тръгва, значи време е да тръгвате и вие.
— И той ли отива в Бел Ил?
— Да.
— Господинът със слугата ли? — попита д’Артанян.
— Точно той.
— Навярно някои благородник, а?
— Не зная.
— Как, не го ли познавате?
— Не. Всичко, което зная за него, е, че пие същото вино, което пиете и вие.
— Пусто опустяло, каква чест за нас! — каза д’Артанян, като наливаше, вино на събеседника си, докато съдържателят се отдалечаваше.
— И така, вие никога не сте видели как се печатат книги, а? — продължи поетът, като се върна на любимата си тема.
— Никога.
— Тогава вижте: вземат се буквите, които съставят думата; ето например буквите Н, А и К, ето и Р и А, след това Т…
Той събра буквите с необикновена бързина и ловкост, което не се изплъзна от погледа на д’Артанян.
— Накратко — рече той, като свърши.
— Добре! — каза д’Артанян. — Буквите се събраха, но как ще се държат заедно?
И наля втора чаша вино на събеседника си.
Господин Жюпене се усмихна като човек, който има отговор за всичко; той извади от джоба си малка метална линийка, имаща вид на ъгълник, на която почна да набира буквите, като ги придържаше с пръста на лявата си ръка.
— А как се нарича тая желязна линийка? — попита д’Артанян. — Защото навярно тя си има особено име.
— Тя се нарича компас — отвърна Жюпене. — С помощта на нея се образуват редовете.
— Е, така е, както казах: вие имате цяла печатница в джоба си! — рече д’Артанян, като се засмя тъй простодушно, че поетът го сметна настина за наивен невежа.
— Не, съвсем не е така — отговори той, — но мързи ме да пиша и когато съчиня някой стих в главата си, веднага бързам да го набера за отпечатване. Това ме избавя от двойна работа.
„Пусто да остане! — помисли си д’Артанян. — Зад това се крие нещо, което трябва да се изясни.“
И верен на природната си находчивост, мускетарят стана от масата под някакъв благовиден предлог, слезе по стълбата, отиде бързо под навеса, където стоеше малката кола, проби с върха на ножа си обвивката на един пакет и откри, че той е пълен с печатарски букви, образци от които поетът печатар носеше в джоба си.
— Аха! — каза д’Артанян. — Макар че още не зная дали господин Фуке иска да укрепи материално Бел Ил, но във всеки случай това са духовни боеприпаси за замъка.