Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
Гримо изпълни заповедта, без да продума. След миг бялото знаме се вееше над главата на четиримата приятели: гръм от ръкопляскания посрещна появата му; половината лагер беше при вратата.
— Как! — продължи д’Артанян. — Малко те е грижа, че ще убие или ще накара да убият Бъкингамския дук! Но той е наш приятел!
— Дукът е англичанин, дукът воюва срещу нас: да става с дука, каквото ще, за него ме е грижа колкото за празна бутилка.
И Атос захвърли на петнадесет крачки от себе си една бутилка, която държеше и от която беше изцедил и последната капка в чашата си.
— Почакай — рече д’Артанян, — аз не мога да изоставя така Бъкингам. Той ни беше дал много хубави коне.
— И особено много хубави седла — забеляза Портос, който в момента носеше на мантията си галун от своето седло.
— После — намеси се Арамис — бог иска осъзнаването, а не смъртта на грешника.
— Амин — каза Атос. — За това ще поговорим по-късно, ако ви прави удоволствие. Но тогава най-голямата ми грижа беше и аз съм уверен, че ти ще ме разбереш д’Артанян. Да взема от тая жена този, тъй да се каже открит лист, който тя беше измолила от кардинала и с чиято помощ можеше безнаказано да се отърве от тебе, а може би и от нас.
— Та тази жена е демон! — възкликна Портос. като подаваше паницата си на Арамис, който разрязваше една кокошка.
— И откритият лист — запита д’Артанян. — откритият лист в нейните ръце ли остана?
— Не, премина в моите. Но не мога да кажа, че това стана лесно, защото ще излъжа.
— Драги Атос — заяви д’Артанян. — не мога да изброя вече колко пъти ви дължа живота си.
— За да отидеш при нея, ли ни напусна тогава? — запита Арамис.
— Именно.
— У тебе ли е писмото на кардинала? — попита д’Артанян.
— Ето го — отвърна Атос.
И той измъкна ценната бележка от джоба на дрехата си. Д’Артанян я разгърна, без дори да се опита да прикрие, че ръката му трепери, и прочете:
— „Приносителят на настоящото е извършил всичко по моя заповед и за благото на държавата.
3 декември 1627 година. Ришельо“
— Наистина — обади се Арамис — това е опрощение по всички правила.
— Трябва да скъсаме тази бележка — рече д’Артанян, който сякаш беше прочел смъртната си присъда.
— Напротив, напротив — възрази Атос, — трябва да я пазим грижливо. — Не бих дал това листче, дори ако го покрият със злато.
— И какво ще направи тя сега? — запита младежът.
— Ами… — каза небрежно Атос — навярно ще пише на кардинала, че някакъв проклет мускетар, който се казва Атос, й е измъкнал насила открития лист; ще го посъветва в същото писмо да се отърве от него, а същевременно и от двамата му приятели Портос и Арамис. Кардиналът ще си спомни, че това са хората, които му се изпречват непрестанно на пътя; и тогава една прекрасна сутрин ще арестува д’Артанян и за да не скучае съвсем сам, ще ни изпрати да му правим компания в Бастилията.
— Охо! — подхвърли Портос. — Струва ми се, че шегите ти са мрачни, драги мой.
— Аз не се шегувам — отвърна Атос.
— Знаеш ли — каза Портос, — че да извиеш врата на тази проклета милейди, ще бъде по-малък грях, отколкото да извиваш врата на тези нещастници, хугенотите, чието единствено престъпление е, че пеят на френски псалмите, които ние пеем на латински?
— Какво ще каже абатът? — запита спокойно Атос.
— Ще кажа, че споделям мнението на Портос — отвърна Арамис.
— Аз също! — присъедини се д’Артанян.
— Добре, че тя е далеч — продължи Портос, — защото, да си призная, тука много би ме смущавала.
— Тя ме смущава и когато е в Англия, и когато е във Франция — забеляза Атос.
— Тя ме смущава навсякъде — заяви д’Артанян.
— Но щом е била в ръцете ти — рече Портос, — защо не я удави, удуши или обеси? Само мъртвите не се връщат.
— Така ли мислите, Портос? — отвърна мускетарят с мрачна усмивка, която само д’Артанян разбра.
— Хрумна ми една мисъл — обяви д’Артанян.
— Да я чуем — казаха мускетарите.
— На оръжие! — викна Гримо.
Младежите скочиха бързо и се спуснаха към пушките си.
Този път се приближаваше малък отряд от двадесет-двадесет и пет души, но сега вече не бяха работници, а войници от гарнизона.
— Да се върнем ли в лагера? — запита Портос. — Струва ми се, че силите не са равни.
— Невъзможно е по три причини — отвърна Атос. — Първо, не сме довършили още закуската; второ, имаме да си кажем още много важни неща: трето, остават още десет минути до определения час.
— Хайде — намеси се Арамис. — трябва все пак да си съставим боен план.
— Той е много прост — отвърна Атос. — Щом неприятелят се приближи на един изстрел от нас ще стреляме: ако продължи да се приближава ще стреляме пак и ще стреляме, докато пушките ни са пълни; ако тези, които оцелеят, искат да превземат укреплението с пристъп, ще оставим обсадителите да слязат в рова и тогава ще блъснем над главите им тая стена, която продължава да се държи по някакво чудо на равновесието.