Тримата мускетари

— Бих искал все пак добре да разбера — обади се Портос.

— Излишно е.

— Да, да, мисълта на Атос — викнаха в един глас д’Артанян и Арамис.

— Тази милейди, тая жена, това изчадие, този демон има девер, както ми бяхте казали, нали, д’Артанян?

— Да, дори го познавам добре и мисля, че той не обича особено много снаха си.

— Това не е лошо — отвърна Атос — и ако я мразеше, щеше да бъде още по-добре.

— В такъв случай той ще ни услужи на драго сърце.

— Все пак — не млъкваше Портос — бих искал да разбера какво прави Гримо.

— Тихо, Портос! — каза Арамис.

— Как се нарича този девер?

— Лорд Уинтър.

— Къде е той сега?

— Завърна се в Лондон при първите слухове за война.

— Добре! Тъкмо такъв човек ни трябва — заяви Атос, — него трябва да предупредим; ще го предупредим, че снаха му има намерение да убие някого и ще го помолим да не я изпуска из очи. Надявам се, че в Лондон има домове от рода на приюта „Света Магдалена“ или на „Каещите се девици“. Той ще настани там снаха си и ние ще бъдем спокойни.

— Да — обади се д’Артанян, — докато тя избяга оттам.

— О! — възкликна Атос. — Повярвайте ми, много искате, д’Артанян. Казах ви най-доброто, което ми дойде наум, и ви предупреждавам, че повече нищо не мога да измисля.

— Мисля, че така ще бъде най-добре — съгласи се Арамис. — Ще предупредим едновременно кралицата и лорд Уинтър.

— Да, но кой ще занесе писмото в Тур и писмото в Лондон?

— Аз отговарям за Базен — обади се Арамис.

— А аз за Планше — добави д’Артанян.

— Истина — каза Портос, — ако ние не можем да напуснем лагера, слугите ни могат да го напуснат.

— Разбира се — потвърди Арамис, — и още днес ще напишем писмата, ще им дадем пари и ще заминат.

— Ще им дадем пари ли? — попита Атос. — Та вие значи имате пари?

Четиримата приятели се спогледаха и по лицата, които за миг се бяха прояснили, премина сянка.

— Гледайте! — извика д’Артанян. — Виждам черни и червени точки, които се движат там долу. Това не е полк, както казвахте, Атос! Това е цяла армия.

— Да, вярно, ето ги — каза Атос. — Аха! Виждате ли ги хитреците как се приближават тихомълком! Свърши ли, Гримо?

Гримо направи знак, че е готов, и посочи дванадесетте мъртъвци, които беше наредил най-живописно. Едни бяха с пушки на рамо, други сякаш се прицелваха, трети — с шпаги в ръце.

— Отлично! — похвали го Атос. — Това прави чест на въображението ти.

— Все едно — промърмори Портос. — все пак бих искал да разбера.

— Първо да се измъкнем — рече д’Артанян, — после ще разбереш.

— Почакайте, господа, почакайте! Да дадем възможност на Гримо да разтреби трапезата.

— А! — забеляза Арамис. — Черните и червените точки много бързо растат и аз споделям мнението на д’Артанян. Мисля, че нямаме време за губене, трябва да се върнем веднага в лагера.