Тримата мускетари

— Ха! Облог! — възкликна швейцарецът.

— Какъв? — запита кавалеристът.

— Чакайте — намеси се драгунът и постави шпагата си като шиш в огнището, — и аз ще взема участие. Злощастни кръчмарю! Веднага една тава, за да не изгубя нито капка мазнина от тази скъпоценна птица.

— Той има право — рече швейцарецът. — Много е вкусно гъша мас със сладко.

— Така! — каза драгунът. — Сега да видим какъв е облогът. Слушаме, господин Атос!

— Да, облогът — обади се кавалеристът.

— Добре! Господин дьо Бюзиньи — поде Атос. — обзалагам се с вас, че аз и тримата ми другари, господата Портос, Арамис и Д’Артанян, ще отидем да закусим в укреплението Сен Жерве и ще останем там точно един час, по часовник, каквото и да прави неприятелят, за да ни изгони.

Портос и Арамис се спогледаха, те започваха да разбират.

— Какво правиш — прошепна д’Артанян. като се наведе до ухото на Атос. — Ще ни убият най-безмилостно.

— Ние сме повече от убити, ако останем тук — отвърна Атос.

— Хубав облог, господа! — извика Портос, като се отпусна на стола си и засука мустак. — Уверявам ви.

— Приемам — съгласи се господин дьо Бюзиньи. — Сега да уговорим на какво се обзалагаме.

— Ами вие сте четирима, господа — рече Атос, — и ние сме четирима; един богат обед за осем души — съгласни ли сте?

— Прекрасно — отвърна господин дьо Бюзиньи.

— Отлично — добави драгунът.

— Съгласен съм — каза швейцарецът.

Четвъртият участник, който през целия разговор не беше продумал нито дума, кимна в знак, че приема предложението.

— Закуската на господата е готова — обяви кръчмарят.

— Добре! Донесете я — поръча Атос.

Кръчмарят отиде да я донесе. Атос повика Гримо, показа му голямата кошница, която стоеше в един ъгъл, и му направи знак да завие донесеното месо в салфетки.

Гримо веднага разбра, че става дума за закуска на открито, взе кошницата, уви месото, прибави бутилките и надяна кошницата на ръката си.

— Но къде ще отидете да закусите? — запита кръчмарят.

— Не ви ли е все едно — отговори Атос, — щом като ви плащаме?

И той хвърли надменно два пистола на масата.

— Трябва ли да ви върна, господин офицер? — поинтересува се кръчмарят.

— Не. Прибави само две бутилки шампанско, а разликата ще остане за салфетките.

Сделката не беше толкова доходна, както си мислеше в началото кръчмарят, но той не загуби — сложи на четиримата сътрапезници две бутилки анжуйско вино вместо две бутилки шампанско.

— Господин дьо Бюзиньи — запита Атос, — искате ли да сверите часовника си с моя или ще ми позволите аз да сверя своя часовник с вашия?

— С удоволствие, господине! — отвърна кавалеристът, като извади от джобчето си много хубав часовник, украсен с диаманти. — Седем и половина — добави той.

— Седем и тридесет и пет — каза Атос. — Ще знаем, че моят часовник е с пет минути по-напред от вашия.