Тримата мускетари

— Наистина — съгласи се Атос, — Арамис има право, ще ги предупредя.

— Какво правите, дявол да го вземе? — извика д’Артанян. — Ще ви застрелят, драги мой.

Но Атос не обърна никакво внимание на предупреждението и с пушка в едната ръка, с шапка в другата се изкачи до дупката, пробита в стената.

— Господа — обърна се той към войниците и работниците, които, изненадани от неговото появяване, се спряха на петдесетина крачки от укреплението. Той им се поклони вежливо. — Господа, ние, аз и няколко мои приятели, тъкмо закусваме в укреплението. Знаете, че няма нищо по-неприятно от това, да те безпокоят, когато закусваш, и ви молим, ако имате належаща работа тук, да почакате да завършим закуската си и да минете по-късно, ако, разбира се, не ви обхване спасителното желание да напуснете бунтовниците и да пийнете с нас за здравето на френския крал.

— Пази се, Атос! — извика д’Артанян. — Не виждаш ли, че се прицелват в тебе?

— Виждам, виждам — каза Атос, — но това са граждани, които стрелят много лошо и няма да ме улучат.

И действително в същия миг гръмнаха четири пушки и куршумите се сплескаха около Атос, но нито един не го улучи.

Почти в същото време им отговориха четири изстрела, но те бяха по-добре насочени от изстрелите на нападателите — трима войници паднаха убити на място, а един работник бе ранен.

— Гримо, друга пушка! — викна Атос, който продължаваше да стои на мястото си.

Гримо веднага изпълни заповедта. От своя страна и тримата приятели бяха напълнили пушките си; втори залп последва първия; началникът на групата и двама работници паднаха убити, а останалите се разбягаха.

— Хайде, господа, напред — извика Атос.

И четиримата приятели изскочиха от укреплението, стигнаха до бойното поле, прибраха четирите пушки на войниците и пиката на началника на групата и убедени, че бегълците ще се спрат чак в града, се върнаха в укреплението, като носеха трофеите от победата си.

— Напълнете пак пушките, Гримо — нареди Атос, — а ние, господа, да закусваме и да продължим разговора си. Докъде бяхме стигнали?

— Спомням си — каза д’Артанян, който беше много загрижен, — накъде ще пътува милейди?

— Тя замина за Англия — отговори Атос.

— И с каква цел?

— С цел да убие или да накара да убият Бъкингам. — Д’Артанян нададе вик на изненада и възмущение.

— Това е подло! — извика той.

— О, колкото за това — забеляза Атос, — моля повярвайте ми, малко ме е грижа. А сега, като напълнихте пушките. Гримо — продължи Атос. — вземете пиката на нашия началник, заковете на нея салфетка и я забийте горе, на върха на нашето укрепление, та размирните ларошелци да видят, че имат работа с храбри и честни войници на Краля.