Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Просто си отваряйте очите — изръмжа баща й и ги прати обратно на работа.
Дел Келъм наблюдаваше работата на всички работни групи от контролния си център в една масивна куха луна като истински тиранин.
— Искам поне един завършен нов кораб до края на седмицата. Ако го довършите по-рано, за всеки има премия.
— Никакъв проблем, Дел — отвърна нечий неприветлив глас. — Просто ще се откажа от всичките си кафе паузи.
— Шиз, тук вече падаме от изтощение — добави друг работник. — Може би трябва да се науча да бачкам и насън.
— Ще чуете ли какво искам? — отвърна Дел. — Искам един от нашите собствени кораби да достави следващата пратка кометно екти в разпределителния център в Рандеву.
Зет чукна бутона на предавателя и ги стресна.
— Ей, по-добре побързайте — нося екти.
Докато кацаше в контролния комплекс и паркираше товарния кораб, слушаше нескончаемите спорове, изстреляните разпореждания и развойните доклади. Обичайната работа.
Влезе енергично в контролната стая, където баща й преглеждаше аналитичните карти на системите на съоръженията, топилните и суровинните запаси. Пунктирани линии и параболи отбелязваха притока на преработени материали. Помощните екрани показваха ситуационните доклади и графиците за бъдещи проекти.
— Всичките ти работници ще хванат язва, тате — подхвърли Зет и го целуна по бакенбарда. — Как вървят нещата с компитата, които прибрахме от разрушенията на зевесетата?
Келъм се извърна и погледна към ярко осветената шумна товарителница.
— Почти приключихме с препрограмирането. Скоро ще ги включим в работа. — Той се усмихна кисело. — Поне те няма да се жалват от свръхнорменото работно време.
Зет погледна редиците дребни механични служители, компетентни компютъризирани компаньони, оцелели сред експлозиите и декомпресията, ликвидирали толкова много войници на ЗВС.
— Изглежда, са пет различни модела. — Някои бяха все още деформирани и повредени, други бяха излъскани и ремонтирани. — Никога не съм виждала тези, които приличат на военни.
— Бойни компита — отлично пригодени за тежък труд, ако питаш мен. С механичните изменения ще справим лесно. Може да се наложи да заменим някои части и компоненти, за да направим от тях пълноценни функционални машини. Изглежда, Голямата гъска е по-напреднала в това производство от нас.
— Можем да се научим, тате. — Зет беше работила с компита в корабостроителниците, но никога не бе имала собствено компи.
— Разбира се, ще се наложи да изтрием паметта им и особено на бойните — добави Келъм. — Няма съмнение, че зевесетата са ги наблъскали с всевъзможни странни програми. Дори моделите „приятел“ и „слушател“ може да са със специални системи за спешни случаи. Нямам им доверие.
— На нищо не можем да имаме доверие, тате. Ще превърнем компитата в лоялни съюзници с малко ремонт и с много любов.
Дел Келъм се начумери.
— Това е по-лесно от проблемите, които възникват с другите ни пленници. Как да препрограмираме трийсетината зевесета в лазарета?
Зет му отвърна с усмивка.
— Може би със същата тактика.
И излезе с енергична крачка.
Патрик Фицпатрик III се бе възстановил достатъчно, за да се надигне от леглото в тясната стаичка. Огледа със смътно любопитство аквариума пред вътрешната стена, — акулките се стрелкаха в него, непрестанно изследвайки ограничения си свят. Чу стъпки и с инстинктивна бдителност се обърна, но щом позна Зет, се успокои.
— Виждам, че си на крака и се разхождаш.
Тя му се усмихна, но Фицпатрик не отвърна с добронамерено отношение.
— Доколкото ми позволява тази килийка — отвърна той.
— По-широка е от животоспасяващата ти капсула. Можех просто да те оставя да се носиш в пространството с развалената ти животоподдържаща система.
— Да, можеше. Все пак си чергарка.
Тя се ядоса.
— Много съм слушала за безпардонността на зевесетата и ти си съвършено доказателство за това. Всеки порядъчен човек би ми благодарил, че съм го спасила.
— Зависи какво смятате да правите с мен.
— Всичко по реда си. Повтаряй след мен: „Благодаря, Зет, че ми спаси живота“.
— Така ли се казваш? Зет?
Тя вдигна пръст и смръщи вежди. Мъчеше се да не се издаде, че той я забавлява.
— За офицер не реагираш адекватно на заповеди. Както вече казах: „Благодаря, Зет, че ме спаси“.
— Благодаря — измърмори той.
— А сега ми кажи как ти се нрави гостоприемството ни.
— Престани да ме разиграваш.
— Тогава престани да се държиш като обиден. Знам, че си преживял сериозно изпитание, затова ще бъда по-мека. И знам, че си объркан.