Тетрарх [bg]

Младата жена пристъпи обратно сред камбаните и спусна тетрапода надолу. Кичурът действително се оказа неин, никой от местните нямаше подобна коса. Докато отново изправяше машината, погледът й се спря върху изкривените отражения, които огледалната повърхност пресъздаваше. Навсякъде Тиан виждаше себе си. Всяко движение я изкривяваше и променяше. Тя застина, ала това не спря промените. Желанието й да се махне веднага се бореше с любопитството.

Насреща си Тиан виждаше тъмнокос мъж, повдигнал плачещо тъмнокосо бебе. Амплиметът припламна и образите се стопиха, за да бъдат заменени от друг мъж. Той носеше полумаска от сияен метал, но тя веднага разбра, че това е Джал-Ниш. Стомахът й се сви от погледа, стаен в единственото му око.

Тя повдигна амплимета към образа. Той изглеждаше изненадан, а после изчезна под разлялата се светлина. Мина дълго време, преди Тиан да различи друго. Образите бяха насечени от разстилащи се вълни. Жената отново обви ръка около амплимета, но и това не помогна. Повърхността остана ярка, сякаш под стъклото бе затворено сияние.

Занаятчията можа да различи извита кула, издигаща се сред черни скали. Покриващият ги лед имаше същия оттенък като блоковете на постройката. В далечината се виждаше море, покрито с назъбени ледени късове. Тази сцена също бе заменена: Тиан се озова зад някаква жена, слизаща по безкрайно стълбище. Зад нея самата имаше и друг човек, само че занаятчията се страхуваше да го погледне.

Надолу и надолу. Най-сетне жената достигна подножието и протегна старческите си ръце към разядения метален пръстен на древна врата, потъмняла от някогашен пожар.

Тиан преглътна. Ръката й, стиснала лоста на тетрапода, лепнеше от пот. Какво ли имаше зад вратата?

— Не! — изкрещя някой.

Нечия ръка блъсна нейната. Тетраподът се спусна надолу и залитна встрани. Тиан си удари главата в ръба на камбаната и прозвъняването прогони образа. Сетне тя се озова далече от камбаните.

— Какво си мислиш, че правиш? — изкрещя Гилаелит. Гумените крака се хлъзгаха по пода.

Тиан се чувстваше като сепната от сън.

— Видях кичур от косата си на пода — заекна тя — и погледнах нагоре. Проучвал си живота ми?

— Разбира се. Така постъпвам с всеки, дошъл в Нириандиол. Какво видя?

— Мъж с бебе. Може би е бил баща ми. — Поне така се надяваше. Така копнееше за него. — После перквизитор Джал-Ниш Хлар, носещ метална маска. И накрая жена, която се спускаше по стълбите на мрачна кула.

— Кулата на хилядата стъпала. Имаш късмет, Тиан. В този свят има множество сили, малко от които притежават моята добронамереност. Те не обичат да бъдат шпионирани. Ако не се бях върнал, в този момент щеше да копнееш за избавителна смърт. Какво правиш тук?