Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
Детето трябва да яде не защото е победено в двубоя, а защото то иска да яде.
Започнете с храни, които детето най-много обича. Когато седне да се храни, трябва да му потекат лигите. Първата стъпка за създаване на такова отношение е в продължение на 2–3 месеца да му сервирате само любимите храни (като балансирате менюто, доколкото това е възможно) и да избягвате всички храни, които то открито отказва.
Ако детето ви не яде само дадена група храни, прочетете т. 430 до 440. Там е обяснено как една храна може да бъде заменена с друга, докато детето добие апетит към тази храна или докато то се отърси от своята подозрителност и напрегнатост при хранене.
588. Детето, което обича само ограничен брой храни. Някоя майка може да каже: „Тези деца, които не харесват само дадена храна, не са проблем. Моето дете яде само кюфтета, банани, портокали и плодов сироп. От време на време хапва филийка хляб или 1–2 лъжички грах и не докосва нищо друго“.
При такова злоядо дете храненето наистина е тежък проблем, но принципът е същият. На закуска му давайте нарязани банани и филийка хляб; на обяд — кюфте, 2 лъжички грах и един портокал; на вечеря — пак филийка хляб и банани. Давайте му и допълнително от храните, които иска. Известно време сервирайте различни комбинации от тези храни. Не му давайте сироп. Той отнема апетита на детето за по-ценни храни.
След 2 месеца детето с нетърпение сяда на масата и яде с желание. Тогава прибавяте 2 лъжички (не повече!) от храна, която някога е яло (но не такава, която то ненавижда). Не споменавайте нищо за новата прибавка. Не реагирайте, ако я остави. Опитайте да я сервирате пак след 2 седмици, а междувременно опитайте с друга храна. Бързината, с която прибавяте новите храни, зависи от апетита на детето и от това, как ги възприема.
589. Не правете разлика между различните храни. Оставете детето, ако иска да си сипе 4 пъти от една и съща храна (стига тя да е пълноценна) и нито веднъж от друга. Ако не иска яденето, а желае десерта, дайте му го със съвсем спокоен вид. Ако кажете: „Няма да ти дам допълнително месо, докато не си изядеш зеленчука“ или „Няма десерт, докато не си изядеш яденето“, вие убивате апетита му към зеленчука или към яденето и увеличавате желанието му за месо или за десерт Резултатите са противоположни на вашето желание.
Не е желателно детето ви да се храни едностранчиво. Но ако то е злоядо и се отнася подозрително към някои храни, то най-вероятно ще прояде повече храни, ако почувствува вашето безразличие по този въпрос.
Голяма грешка от страна на родителя е да настоява злоядото дете да опита храна, която то не обича. Ако то е заставено да хапне от храна, която най-малкото го отвращава, голяма е вероятността то никога да не измени своето отношение към нея.
Това още повече намалява удоволствието при хранене, намалява и апетита му към други храни.
Никога не го карайте на следващото ядене да яде храна, която е отказало на предишното, с това само ще си навлечете неприятности.
590. Сервирайте на детето по-малко, отколкото ще изяде, а не повече. На злоядото дете сервирайте малки порции. Ако препълните чинията му, вие му напомняте колко много то ще трябва да остави и потискате апетита му. Но ако му сервирате по-малко, отколкото ще изяде, вие го насърчавате да си поиска допълнително. По този начин вие ще му съдействувате да добие правилно отношение към храната и да я желае. Ако апетитът му е много малък, сервирайте му миниатюрни порции: една чаена лъжичка месо, една лъжичка зеленчук, една хапка хляб. Когато свърши, не го питайте „Искаш ли още?“ Оставете го само да си поиска дори за това и да е необходимо в продължение на няколко дни да му давате миниатюрни порции.
591. Нека да се храни самостоятелно, трябва ли майката да храни злоядото дете. Дете, което правилно се насърчава (т. 416), започва да се храни само между 12 и 18 месеца. Но ако загрижената майка продължава да храни детето до 2 или 4 години (при това с много подканяне), проблемът няма да се разреши, ако й се каже да спре. Детето вече няма желание да се храни само: то смята, че е в реда на нещата да бъде хранено. За него сега това е важна изява на любовта и загрижеността на майка му. Ако тя изведнъж спре, то се чувствува наскърбено и огорчено. То е в състояние за 2–3 дни да престане да яде, но никоя майка не може да издържи толкова дълго. без да предприеме нещо. Тя започва отново да го храни, но детето вече има основания да й се сърди. Ако тя отново се опита да престане да го храни, то вече знае своята сила и нейната слабост.
Детето на 2 години трябва час по-скоро да започне да се храни самостоятелно. Но привикването към самостоятелно хранене е деликатна работа, която отнема няколко седмици. Детето не трябва да остава с впечатление, че му отнемате привилегия. Детето трябва да започне да се храни само, защото то самото иска това.