Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
Ако вашето дете не поставя пред вас никакви проблеми и е слабичко още от раждането, но наддава умерено всяка година, успокойте се и го оставете. Вероятно то е такова по натура.
582. Допълнителна почивка. Ако малкото дете отслабва, става по-нервно или се изморява по-лесно от обикновено, лекарят може да препоръча допълнителна почивка в продължение на 1–2 месеца.
Това, което е почивка за едно дете, може да накара друго дете да побеснее, така че въпросът трябва да се решава индивидуално. Едно дете в училищната възраст сигурно ще се противи на всяка програма, която го прави различно от другите.
Може да му се нареди програма с тихи занимания след вечеря, при която детето да седи и да гледа телевизия, да слуша радио, да чете или да се занимава с ръчна работа.
Детето от предучилищна възраст може да вечеря в леглото и да остава там, докато заспи. Ако този режим му се представи като привилегия, а не като наказание, това ще му бъде много Приятно поне за няколко седмици. Даже и да става от време на време от леглото, то все пак ще си почива повече, отколкото ако непрекъснато тича. Ако имате време, четете му след вечеря, за да стои на едно място.
На малкото дете може да му се поднася закуска в леглото, като остава в леглото още един час. Закуската в леглото след това може да се съчетае и с вечеря в леглото.
Когато детето, което ходи на училище сутрин, се дразни, ако трябва да остане в леглото след обяд, може да си остане в къщи след обяд, като си играе спокойно, като помага на майка си в домакинската работа или се грижи за бебето.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА АПЕТИТА
583. Кога започват проблемите с храненето. Защо толкова много деца се хранят лошо? Най-често защото майките с всички сили се мъчат да ги накарат да се хранят добре. Такива проблеми не съществуват при кученца или при малки деца, чиито майки не са запознати с въпросите на храненето и затова не се безпокоят. На шега би могло да се каже, че за да се убие апетитът у едно дете, са необходими знания и усърдна работа в продължение на месеци.
Някои деца изглежда са родени с „вълчи“ апетит, който не намалява дори и когато са болни или разстроени. Други деца имат по-умерен апетит, който лесно се влияе от тяхното здравословно състояние и от настроението им. Първородното дете обикновено расте пълничко, второто — по-слабо. Но всяко бебе се ражда с достатъчен апетит, който му осигурява здраве и подходяща за него степен на наддаване.
Бедата е там, че децата имат вроден инстинкт да упорствуват, ако ги насилват, и инстинкт да се отвращават от дадена храна, която не им е доставила удоволствие. Съществува и допълнително усложнение: хората не обичат да ядат винаги едни и същи храни. В продължение на известно време човек може да изяжда голямо количество спанак и някаква каша. Но през следващия месец той може да не иска да ги види. Някои хора винаги обичат тестени храни и сладкиши, други — само по малко. Ако имате пред вид всичко това, ще ви стане съвсем ясно как могат да възникнат проблеми, свързани с храненето на различни етапи от развитието на детето. В първите месеци бебето започва да упорствува, ако майка му го насилва да изпива повече мляко, отколкото то иска, а когато започне да яде каши — ако не му се даде възможност постепенно да свикне с тях. Много бебета стават придирчиви след едногодишна възраст — те не наддават вече толкова много, никнат им зъби и са по-упорити. Насилването още повече намалява апетита им, и то-за по-дълго време. Много често проблемите с храненето започват след боледуване. Ако майката започне да тъпче детето, преди да е възвърнало апетита си, отвращението му към храната се усилва и остава за дълго време.
Но не всички проблеми с храненето произтичат от насилване. Детето може да престане да яде от ревност към новото бебе или от други тревоги. Независимо от причината, загрижеността на майката и насилването само влошават нещата и пречат на възвръщането на апетита.
Представете си за момент, че сте на мястото на детето. За да ви е по-лесно, спомнете си последния път, когато не ви се е искало да ядете. Може би денят е бил задушен или вие сте били разстроени или ви е болял коремът. (Детето с лош апетит се чувствува така през по-голяма част от времето.) А сега представете си, че някакъв гигант, който нервничи, стои до вас и с неспокойство следи всеки залък, който слагате в устата си. Вие сте оставили вилицата, чувствувайки, че сте се наситили. Но гигантът изглежда разстроен и казва: „Ти даже не опита ряпата“. Вие обяснявате, че не ви се иска ряпа, но той като че ли не разбира вашето настроение и се държи, като че ли счита, че вие нарочно го огорчавате. Когато казва, че вие не трябва да ставате от масата, преди да изядете всичката ряпа без остатък, вие опитвате малко от ряпата, но тя ви отвращава. Тогава той грабва една супена лъжица и ви я натъпква в устата и вие се задавяте.