Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
584. Преодоляването на трудностите при храненето изисква време и търпение. Възниква ли веднъж проблем при храненето, необходими са време, разбиране и търпение за неговото отстраняване. Щом майката е започнала да се безпокои за храненето на своето дете, тя мъчно ще се успокои, докато детето продължава да не се храни добре. А именно нейната загриженост и настойчивост са главната причина, която пречи на възвръщането на апетита. Даже и когато майката направи големи усилия да се промени, минават седмици, преди детето да възвърне апетита си. То трябва да има достатъчно време постепенно да забрави неприятните асоциации, свързани с храненето.
Апетитът на детето може да се сравни с мишка, а настояването на майката — с котка, която кара мишката да се крие в дупката си. Никой не може да накара мишката да се покаже, когато котката е наблизо. Котката трябва задълго да я остави на мира.
Д-р Клара Дейвис установи, че непредубедените по отношение на различни храни бебета си подбират по естествен начин добре балансирано меню, когато им се предложат разнообразни естествени храни. Но вие не трябва да очаквате, че едно дете, което в продължение на месеци или години не е искало дадена храна, напр. зеленчуци, изведнъж ще започне да я яде само защото му Давате свободен избор. То може да започне да яде от нея, когато е на лагер, където всички деца ядат зеленчуци, където то се чувствува гладно и където никой не се интересува дали то яде или не. Но в къщи то има твърде много асоциации, свързани със зеленчуците, и щом като ги види, то казва: „Не!“.
585. Майката също има чувства. И те са твърде силни, когато е изправена пред злоядо дете. Преди всичко тя е загрижена, че детето не се дохранва или ще загуби своята устойчивост към най-често срещаните болести. Лекарят се опитва да я убеди че злоядите деца не са по-податливи на болести, но на нея й е трудно да повярва.
От друга страна, майката се чувствува виновна, като смята че роднините й, тези на мъжа й, съседите, лекарят я считат за небрежна майка. Но това не е така. По-вероятно е те да я разберат, понеже всеки от тях има поне по едно злоядо дете в своите семейства.
Освен това неизбежно се надига чувството на досада и гняв, когато едно малко човече с претенции напълно парира всички опити на майка си да върши това, което трябва. Това е най-неприятното чувство, защото кара съзнателната майка да се срамува от себе си.
Интересен е фактът, че много от родителите на злояди деца сами са били злояди като малки. Те съзнават, че насилването не е правилно, но са безсилни да постъпват по друг начин. В такива случаи загрижеността, чувството за вина и раздразнение у родителя са останали у него още от детинство.
586. Много рядко съществува опасност за детето поради лошия му апетит. Винаги трябва да имате пред вид, че детския организъм има вроден механизъм, който определя количеството и вида на необходимите за неговия нормален растеж храни. Много рядко злоядото дете страда от недохранване, от авитаминоза или заболява от инфекциозна болест.
Но злоядото дете се нуждае от лекарски надзор: контролни прегледи, преценка на храната, която поема — съдържа ли тя всички необходими елементи, препоръки за други храни или препарати, допълващи менюто на детето, и други съвети от по-общо естество.
587. Храненето трябва да доставя удоволствие. Целта е не да се накара детето да яде, а да се създават такива условия за развитието на неговия апетит, че детето само да иска да яде.
Не му се карайте, нито го поощрявайте да яде. Не го хвалете, когато изяде много, нито го гледайте укорително, когато яде малко. Спрете да мислите за неговото ядене — това е крачка напред. Когато престане да чувствува натиск, детето може да обърне по-голямо внимание на собствения си апетит.
Понякога чувате следния съвет: „Поставете храната пред детето. не казвайте нищо и я приберете след 30 минути независимо от това, колко е изяло. Не давайте нищо до следващото ядене“. Това е чудесно, ако се провежда правилно, т. е. ако майката не се безпокои за яденето на детето и ако запазва душевно спокойствие. Но раздразнената майка понякога прилага този способ по следния начин. Тя тръсва чинията с обяда пред детето и строго му казва: „Ако не изядеш това за 30 минути, ще го прибера и няма да ти дам нищо до вечеря!“ След това тя започва да го гледа свирепо и да чака. Такава заплаха отнема и остатъка от апетит у детето. Заплашено по този начин, упоритото дете винаги може да излезе победител.