Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
Друга промяна в кожата през юношеския период е по-обилното изпотяване под мишниците и миризливата пот. Някои деца и родители не усещат миризмата, но това отблъсква децата от техните съученици. Юношите трябва да се мият ежедневно със сапун и редовно да използуват подходящ дезодорант.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОМЕНИ
576. Стеснителност и чувствителност. В резултат на всички физиологични, хормонални и емоционални промени вниманието на момчето и момичето се насочва към самите тях, те стават по-стеснителни, преувеличават всеки свой дефект и се тревожат от това. Ако момичето има лунички, то може да мисли, че го обезобразяват. Някаква малка особеност в тялото на юношата или във функционирането на неговия организъм лесно го кара да си мисли, че е различен от другите и ненормален. Момчето се променя така бързо, че едва ли съзнава какво представлява от себе си. То не може да управлява тялото и чувствата си с предишната лекота, става по-чувствително и при критика лесно се засяга. В един момент момчето се чувствува като възрастен, с житейски Опит и иска околните да се отнасят към него като такъв, в следващия момент той отново се чувствува дете, което търси закрилата на майка си. Неговите увеличени полови желания могат да го тревожат. То не може ясно да ги осмисли. Момичетата, а донякъде и момчетата стават силно романтични в своето отношение към хората. Но те са все още далеч от възрастта когато ясно могат да изразят това чувство към човек на същата възраст от противоположния пол. Момичето може да прояви своето голямо възхищение от някой учител. Момчето може да се влюби в някоя своя учителка или героиня от някой роман. Донякъде това се дължи на факта, че години наред момчетата и момичетата са живели в рамките на своя пол и са гледали на противоположния като на свой естествен враг. Този стар антагонизъм и съществуващите бариери се преодоляват, но това става постепенно. Може би първите романтични мисли на юношата са насочени към някоя филмова звезда. След време момчетата и момичетата в дадено училище започват да мечтаят един за друг, но минава доста време, преди стеснителните да могат явно да изразят своя интерес.
577. Желанието за повече свобода често означава страх от свободата. Най-честият упрек на един юноша към неговите родители е, че не му дават достатъчно свобода. Естествено е подрастващото дете да настоява на своите права и да напомня на родителите си, че то вече не е дете. Но родителите не трябва да приемат всяко негово искане и безусловно да се съгласяват с него. Факт е, че юношата се страхува да порасне. Той не е сигурен, че ще успее да стане толкова начетен, умел и привлекателен, колкото би искал да бъде. Но той никога няма да признае своите съмнения, най-малко пред своите родители или пред самия себе си. Вместо да прозре, че той самият се страхува от повече свобода, той с възмущение решава, че родителите му го ограничават.
578. За юношите е необходимо да бъдат ръководени. Учителите и психиатрите са изслушвали признанията на някои юноши, че биха искали родителите им да са по-строги както родителите на някои техни другари и по-определено да им казват какво да правят и какво да не правят. Това не означава, че родителите трябва да бъдат деспотични. Родителите трябва да разговарят с други родители на юноши, както и с учители, за да добият представа за обичаите и правилата в населеното място, където живеят, и на всяка цена трябва разумно да обсъждат тези правила на поведение със своите деца. В крайна сметка именно те трябва да решат какво е правилно и да се придържат към него. Ако решението е разумно, юношата го приема и вътрешно им е благодарен. Вземането на тези решения е деликатен проблем. В известен смисъл родителите трябва да кажат: „Ние знаем най-добре“, но все пак те трябва да чувствуват и да изразяват и доверие към решенията и към морала на своето дете. Децата се движат по правия път главно поради своето добро възпитание и поради доверието в своите родители, но не и от правилата, установени от техните родители. И въпреки това детето се нуждае от такива правила и от съзнанието, че родителите достатъчно много го обичат, за да му осигурят тези правила, които допълват неговия ограничен опит.