Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
Ден след ден сервирайте само любимите му храни. След като поставите чинията с яденето пред него, идете до кухнята или в съседната стая, като че ли сте забравили нещо. С всеки изминат ден се забавяйте малко повече. Върнете се и започнете да го храните, без да казвате нищо независимо от това, дали е хапнало нещо или не. Ако загуби търпение, докато сте в съседната стая и ви повика да дойдете и да го храните, озовете се веднага с приятелско извинение. То сигурно ще напредва неравномерно. След 1–2 седмици то ще бъде в състояние почти напълно да се справи с обеда само, а на следващия ден от самото начало да ви помоли да го нахраните. Изобщо не спорете по време на този процес на обучение. Ако яде една храна, не го карайте да опитва и друга. Ако детето е доволно от себе си за това, че само се е нахранило — поздравете го за това, че вече е голямо, но без излишен ентусиазъм.
Да предположим, че в продължение на една седмица вие оставяте детето само пред чинията за 10–15 минути и то не хапва нищо. В такъв случай трябва да го накарате да изгладнее. В продължение на 3–4 дни постепенно намалете наполовина количеството на храната, която му давате. Този начин би трябвало да го накара само да започне да се храни, стига да сте тактични и спокойни.
Когато детето започне редовно да изяжда самостоятелно половината си ядене, по-добре е да го насърчите да напусне масата, отколкото да го дохранвате. Няма значение, че може да е оставило някои храни. Гладът ще се изостри и скоро ще го накара да яде повече. Ако продължите да го дохранвате, то може никога да не започне да се храни напълно самостоятелно. Просто му кажете „Сигурно си се нахранило“. Ако то прояви желание да го дохраните, дайте му 2–3 лъжички и му кажете, че му стига.
След като в продължение на 2 седмици детето е започнало да се храни самостоятелно, не изпадайте в стария навик отново Да го храните. Ако някой ден детето е уморено и ви помоли да го нахраните, дайте му няколко лъжички и му кажете, че то сигурно не е много гладно.
Нарочно подчертавам този въпрос, защото има майки, които с години са хранили децата си и когато децата започнат сами Да се хранят, при първата загуба на апетит или при първата болест майките се изкушават отново да продължат да ги хранят. Тогава трябва да се започне пак отначало.
592. Трябва ли майката да стои в стаята, докато детето яде? Това зависи от детето и от това, доколко майката може да контролира своята загриженост. Ако майката винаги е стояла при детето, докато се храни, тя не може да изчезне изведнъж, без да го разстрои. Ако тя може да бъде спокойна и общителна и да не мисли за апетита на детето, добре е да остане (независимо от това, дали и тя по същото време ще се храни или не). Ако не може да престане да се безпокои за апетита на детето и да го подканя, по-добре е да не бъде в стаята. Тя трябва да излезе тактично, а не ядосано и внезапно, като всеки ден се забавя извън стаята малко повече, така че детето да не забележи промяната.
593. Никакво разиграване на представления, никакви подкупи. Родителите в никакъв случай не трябва да разиграват представления или да подкупват детето, за да яде, напр. да му разказват приказки, при всяка хапка да обещават, че татко ще се изправи на главата си, ако детето изяде спанака. Такива увещания в даден момент могат да накарат детето да изяде няколко лъжици, но в крайна сметка те убиват апетита му. Родителите трябва постоянно да увеличават подкупа, за да получат един и същ резултат. В крайна сметка за пет хапки те трябва да разиграват уморителен едночасов водевил.
Не карайте детето да яде, за да заслужи десерта си парче шоколад или някаква друга награда. Не карайте детето да яде за леля или за мама, за да порасне, за да не се разболее и т. н. С една дума, не карайте детето да яде.
Няма нищо лошо в това майката да разкаже приказка по време на вечеря или да пусне радиото, ако това е възприето в семейството, стига да не го свързвате с това, дали детето се храни добре или лошо.
594. Не е необходимо да се угажда. От казаното дотук, че детето трябва да яде по негово собствено желание, някои родители могат да добият погрешна представа. Спомням си случая с една майка, която години се разправяше със злоядата си дъщеря и на всяко хранене я подканваше, спореше с нея и я заставяше насила да яде. Когато детето стана на 7 години, майката вече разбра, че детето има нормален, но потиснат апетит и желание за добре балансирано меню, и изпадна в друга крайност. Тя стана прекалено отстъпчива. На тази възраст у детето имаше вече силно развит дух на противоречие, породен от дългата борба. Разбирайки, че майката се е примирила, то започна да й се качва на главата. То напр. изсипваше цялата захарница в кашата си, наблюдавайки с края на окото си безмълвния ужас на майка си. Преди всяко ядене майката го питаше какво желае. Ако детето кажеше „кюфтета“, тя му поднасяше кюфтета. Като ги видеше, детето казваше: „Не искам кюфтета, искам кремвирши“. И майката тичаше да купи кремвирши.