Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

— Значи това е всичко, така ли? — попита тя. — Нямаме избор. Независимо дали ни харесва, трябва да се отправим към някаква далечна галактика.

— Твоето линейно предположение е с-с-само отчасти вярно. Вие наистина нямате избор. В това с-с-си права, доктор Баскин. С-с-пособни с-с-сме да принудим теб и екипажа ти да заминете и толкова.

Посетителят поклати лъскавата си сива глава и отново започна да се преобразява. Очертанията на Хикахи се размиха. Симулираното й тяло постепенно се издължи.

— Но нашите с-с-симулации не с-с-се ограничиха с-с-само с-с-с вашето днешно поведение. Те анализираха какво можете да направите после… през с-с-седмиците, месеците и годините, докато пристигнете в някакво далечно царство.

Джилиън запремигва.

— Наистина ли сте предвидили всичко толкова напред в бъдещето?

— С-с-с висока с-с-степен на вероятност. И точно там е проблемът. Когато разполагате с-с-с достатъчно време, вие ще измислите нещо друго. Ще разберете, че е възможно да изживеете приключението и освен това да отмъстите! Да посетите далечни хоризонти и да накажете онези, които с-с-са ви пратили на това пътешествие против волята ви.

Тя можеше само да зяпне и объркано да запремигва, когато трансцендентният придоби друга форма… и се превърна в друг делфин, малко по-дълъг и по-силен наглед от Хикахи, с белег от ужасна рана до лявото око.

„Крейдейки“, със слабо потръпване осъзна Джилиън.

— Не… не разбирам какво искаш да кажеш. Освен ако… — Тя преглътна и се опита да се съсредоточи. Този странно непреодолим делфийски погледи пречеше.