![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Ние отвърна със старото си, познато свиване на рамене.
— Нямам представа какво разбират джофурите. Такова упорство в лицето на непреодолима сила изглежда граничи с лудост. И все пак фактът си остава. Температурата на корпуса ни започна да се покачва.
Джилиън се завъртя към посетителя си, чието лице бе придобило хуманоидно-амфибийна красота с цвят и тъкан, които го караха почти да сияе. По всяко друго време това би била една от най-хипнотизиращите гледки в живота й… но сега изобщо не му обърна внимание.
— Е? — попита тя.
— Какво „е“, доктор Баскин? — отвърна трансцендентният и се обърна към нея. Във възстановката му на образа на Хърби все още се забелязваше някаква колебливост.
— Е… ще ни защитите ли?
— Молите ли ни за помощ?
— Мислех си… — удивено заекна тя. — … Положили сте толкова усилия, за да ни изберете и подготвите…
Ние озадачено се завъртя.
— На мен ли говориш? Има ли някой при теб? Сензорите ми като че ли не могат…
Джилиън ядосано махна с ръка и накара изкуствения си помощник да се скрие от поглед. Тя смаяно зяпна, когато трансцендентният сякаш започна да искри и с всеки миг ставаше все по-ярък.
— Такава инвестиция е достойна за доверие, доктор Баскин. Дали вълконите могат да издържат на пътуването през огромната пропаст между небесата? Достатъчно издръжливи ли сте, за да се справите с тайнствените предизвикателства, които ви очакват? И със съществата, които срещнете?
Завършил преобразяването си от мумия в нещо като истински бог, гостът й вече излъчваше ярка светлина.
— Струва ни се, че може би ще е нужна още една последна проверка. За да преценим вашия кураж.
Джилиън покри очи, но блясъкът скоро започна да прониква през костите на дланта й. Думите на трансцендентния пронизаха кожата й и отекнаха в душата й.
— Още едно изпитание… в няколкото мига, които остават… преди нашата вселена да се промени.
Ларк
Въпреки случайните заглъхвания, в ума му ясно изкънтя далечен глас:
„… трябва да обсъдим още някои въпроси… предпазните мерки, които трябва да вземеш за ваше собствено удобство по време на прехода… новата обвивка ще ви предпази, когато експлодира звездата… ви запрати в хиперпространство, далеч отвъд онова, което обикновено използват пътуващите сред звездите раси.“
Като полагаше усилия заедно с Линг и други членове на общността на Майка, той успя да постигне това — търсейки в невероятно сложната трансцендентна мрежа нещо достатъчно просто, за да бъде разбрано от обикновени органични форми на живот. След всичките им опити това беше най-добрият резултат. И той обясняваше на чист англически какво се надяват да постигнат великите с всички тези опустошения и хаос.
Очевидно щяха да се възползват от редките космически условия, за да изстрелят специално видоизменени кораби като свои пратеници на еднопосочно пътуване през огромната бездна, която разделяше галактическите купове.
„Като добавим вълкони в сместа, можем… ще предотврати провалите, които сполетяха предишните ни усилия… в които се опитвахме да… през огромната пустиня между нашия възел от галактики и безбройните спирални небеса. Небесата, които виждаме да преминават покрай нас, но мъчително далеч извън обсега ни…“
Ларк изпитваше все по-силно раздразнение в тази течна среда, в която двамата с Линг плуваха сред различни симбионти. „Майка“ явно бе и възбудена, и разтревожена от новината. Той го знаеше, отчасти защото собствените му яростни мисли бяха спомогнали за това настроение.
В този момент усети присъствието на Линг. Ларк се завъртя и я видя да плува към него сред живия сумрак. Тя протегна ръка и стисна дланта му. В мига на допира умът й погали неговия и му предаде ужасната новина.
„Чувстваш ли го? Господарските пръстени са решили да нападнат и унищожат „Стрийкър“, независимо от последствията!“
Ларк запремигва от изненада. Той насочи собствените си мисли към инфомрежата на звездния кораб „Полкджхи“, проникна в джофурските командни честоти и скоро се увери в най-лошото.
Купчината-жрец и новият капитан-водач действаха в пълно единомислие. С мрачна решителност те бяха пратили крайцера по нов смъртоносен курс. В атака, без значение какво ще се случи после.
„Какво се надяват да постигнат? Като се опитват да попречат на трансцендентните, само ще ги накарат да смачкат този кораб — и всички нас на борда му — като досадни насекоми!“
Линг кимна и Ларк осъзна, че току-що сам е отговорил на въпроса си. От гледна точка на джофурските водачи, това им предлагаше последна възможност да унищожат хибридния кислородно-водороден свръхорганизъм, превзел по-голямата част от крайцера им. Джофурите очевидно предпочитаха да загинат славно, отколкото да се предадат.