![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Бързите импровизации не са в природата им, но сега те полагат отчаяни усилия.
И ОБЕКТ НА ВНЕЗАПНОТО ИМ РЕШЕНИЕ СМЕ НИЕ!
Като хипнотизирани наблюдаваме как от земянитския кораб се отделят две малки парчета материя и се насочват насам, оставяйки дупки, които бързо се затварят. Тези тънки тръби се понасят към „Полкджхи“… докато изкормената обвивка на третия съд приближава към нас от другата страна, блестяща и жива.
„Делфини — казва Линг, разпознала съдържанието на цилиндрите от „Стрийкър“. — Дванайсетина. Доброволци, които идват да се присъединят към нас и носят генетични образци и културни архиви…“
Тръбите с шеметна скорост се плъзват в приготвените за тях отвори. Точно навреме — вълнуващата се обвивка обгръща „Полкджхи“ и го запечатва с блясък от енергийно сливане.
Всички съставни елементи на Майка — дори новозаловените джофурски офицери — за миг залитват от физически шок, когато масата от светли пипала завладява нашия преобразен кораб и се превръща в пулсиращо, вибриращо цяло.
В нещо нетърпеливо. Увито и готово за предстоящото.
УСЕЩАТЕ ЛИ АГОНИЯТА НА УМИРАЩИТЕ БОГОВЕ?
Игловидният портал се гърчи и мъждука, докато притегля „Стрийкър“ към себе си. Сияещият, всмукващ се навътре трансцендентен възел се свива и образува мощни полета, които карат пространството да де усуче право през недрата му и да образува тунел. Тесен проход.
Импровизиран път за бягство на земянитите?
Дали ще успеят?
И ЕТО, СЕГА ЗАПОЧВА НАЙ-ЯРКИЯТ ВЗРИВ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.
Навярно в крайна сметка това няма да е нашата гибел. Многобройните членове на Майка гласуват. И почти всички са съгласни.
Ако трансцендентните ни бяха попитали, щяхме да изберем тъкмо това. (Всъщност, като имаме предвид невероятните им симулации, те сигурно са го направили.)
Нашият съюз представлява пречистена смес от класовете живот. Смес, изпълнена с хибридна енергия. Просмукана с аромати от Джиджо и Земята, нашата общност може би е онази комбинация, която най-после ще успее.
Да хвърли мост над непреодолимата бездна.
Да помогне за обединяването на разединеното.
Да донесе в космоса по-голямо разнообразие… и да го превърне в едно цяло.
Усещаме, че новите пипала на „Полкджхи“ се протягат и се вкопчват в тъканта на пространството в очакване на мига, в който ще удари следващата хаотична вълна.
Най-мощната хаотична вълна.
Голямото разкъсване.
Дали трансцендентните точно са преценили времето? Наистина ли притежават умението да предизвикат експлозията в нужния момент, така че „Полкджхи“ да успее да улови тази вълна?
Да, пръстени мои и други мои същности.
„аз“/ние/Аз/вие нямаме търпение да разберем.
БЯЛОТО ДЖУДЖЕ СЕ РАЗТЪРСВА.
Диаметърът му е само десет хиляди километра. Взривът ще стане със скоростта на звука — няколко хиляди километра в секунда. Това означава, че би трябвало да отнеме по-малко от дура…
„СТРИЙКЪР“ С ВСИЧКИ СИЛИ СЕ МЪЧИ ДА СТИГНЕ ДО ТУНЕЛА.
„Давай, Сара!
Можеш да успееш.
Давай!“
Всяка изтекла секунда изглежда като цяла вечност, докато земянитският кораб се носи към мъждукащото убежище.
ИЗВЕДНЪЖ НАШИТЕ НАСОЧЕНИ КЪМ СЛЪНЦЕТО СЕНЗОРИ РЕГИСТРИРАТ ЯРКА СВЕТЛИНА!
Ослепителен пламък, който тече и се вълнува с безумна скорост по звездната повърхност като внезапно запалена клечка кибрит.
После…
УСЕЩАТЕ ЛИ ГИ, ПРЪСТЕНИ МОИ?
Неутрино-частиците във восъка.
Какво странно чувство! Все едно да си спомняш утрешния ден.
А сега, започва…
Пета част
ВРЕМЕТО НА ПРОМЕНИ
Някои класове живот са по-общителни от други.
Представителите на квантовия клас нямат усет нито за място, нито за време. Или поне той не съответства на нашия начин на възприемане на тези свойства. Макар че желаят да обменят информация, те обикновено не разбират въпросите ни, нито пък ние проумяваме повечето от техните отговори. Необходимо е да има някакво контекстуално единство, така че думата „смисъл“ да има някакво значение. В сравнение с квантовия клас, направо е лесно да разговаряме с дишащите водород и дори с повечето ясни разумни меми.
Веднъж обаче, представител на тувинтската раса клиент нагло прекъснал по-висшите от него на среща в D-пространството и задал на един от кванталите наивно прост въпрос:
— Какво можем да очакваме?
Отговорът озадачавал учените в продължение на милион години. Странното същество без колебание отвърнало: