![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Сара го очакваше.
Сега поне щяха да са заедно.
Докато звездата избухнеше.
Джилиън
— Вие никога не сте питали за доброволци — обвинително каза тя на посетителя си.
Образувайки се от прашинки и въздушни частици, трансцендентният се беше завърнал в кабинета й, навярно за да продължат разговора си или за да поздрави Джилиън за хитрия номер на инженерите й — създали хладилен лазер, устройство за отвеждане на топлината от кораба.
Малцина галактяни някога се бяха нуждали от такъв груб вълконски уред. Той изглеждаше нелепо примитивен — като ракетите или витловите самолети. Но когато преди два века човеците бяха започнали да изследват дълбините на собственото си слънце — само от чисто любопитство, — номерът с лазерното охлаждане се бе оказал едновременно полезен и съдбоносен в няколко отношения.
Малко след повторната си поява посетителят й като че ли заплува във въздуха пред Джилиън, същество с лъскава сива кожа и къса, мощна опашка, която наистина вдигаше вятър и караше листовете хартия по бюрото й да шумолят. Трансцендентният стана още по-плътен и постепенно заприлича на най-скъпата делфийска приятелка на Джилиън, лейтенант Хикахи, една от онези, които бяха останали на Китръп заедно с Том и Чарлз Дарт.
Преди създанието да успее да отговори, Джилиън продължи с обвиненията си:
— Казваш, че се нуждаете от вълкони, за да ги използвате като съставен елемент за посланието си до други галактики. Някога идвало ли ви е наум да попитате? Аз познавам своите другари земянити. За такова пътуване щяхте да разполагате с хиляди, дори милиони доброволци! Макар и предварително да знаят, че това означава да се слеят с дишащи водород, машини и всякакви странни същества. Винаги е имало достатъчно чудаци и авантюристи. Хора, които биха дали всичко, само за да са първите, видели някакъв далечен хоризонт.
Илюзорният делфин се претърколи настрани, сякаш се наслаждаваше на новото изживяване.
— Ще с-с-си отбележим това — отговори й трансцендентният с глас, много наподобяващ този на Хикахи, което накара сърцето на Джилиън да се изпълни с чувство за самота. — Навярно ще последваме с-с-съвета ти… с-с-следващия път, когато с-с-се наложи.
Тя зяпна за миг, после тихо и сухо се засмя.
— Ясно. Когато настъпи ново разкъсване — след сто милиона години!
— Това не е чак толкова много време за онези от нас, които живеем близо до ексцентричности. За онези, които ти наричаш „с-с-страхливци“, защото не бързат да с-с-се хвърлят в неизвестността.
— Виж — вдигна ръка Джилиън. — Вече ти се извиних за това. Сега обаче мисля, че е най-добре да сложим край на…
— На играта ли? — Посетителят й направи превъртане във въздуха. — Какво щеше да кажеш? С-с-с лекота разчитам мислите ти. Но дори без да използваме пси, можем да правим добри преценки, основаващи с-с-се на предишното ти поведение при различни обстоятелства. Тези модели неотдавна бяха коригирани. Би ли желала да знаеш какво предсказват последните ни с-с-симулации?
— Слушам те — предпазливо отвърна тя. Имитацията на Хикахи насочи тъмното си око към нея.
— Готвеше с-с-се да отклониш честта да с-с-сте наши пратеници. Щеше да с-с-се позовеш на неотложните задължения, които налагат присъствието ви другаде. Задължения, които не можеш да пренебрегнеш.
Джилиън сви рамене.
— След последния ни разговор всеки би се досетил за това. Как щеше да реагираш, ако приемем, че наистина ви откажех?
— Щях да ти отговоря, че нямаш избор. Около кораба ти вече е изтъкан щит, готов да използва възможността, когато наблизо с-с-се разтвори пространствено-времева цепнатина. С-с-с малко късмет той безопасно ще ви отведе отвъд границите на познатата цивилизация. Не можем да с-с-се откажем от такава инвестиция с-с-с лека ръка. Молбата ти щеше да бъде отхвърлена.
Джилиън дълбоко въздъхна.
— Предполагам, че отговорът е неизбежен. Ясно. Според вашите симулации каква ще е следващата ми реакция?
Илюзорният делфин избухна в смях.
— Заплаха! Ще заявиш, че с-с-си готова да взривиш кораба с-с-си… или да предотвратиш мисията по някакъв друг начин.
Тя усети, че се изчервява. Наистина си беше мислила същото. Отчаяно блъфиране. Но за това кратко време не й бе дошла наум друга тактика.
— Изтъркан номер, струва ми се.
— Естествено всички тези възможности бяха предвидени. В този с-с-случай анализите ни показват, че щеше да блъфираш. Като с-с-се има предвид, че алтернативата на приключението е с-с-сигурна гибел, ти най-вероятно би приела първото.
Раменете на Джилиън увиснаха. Трансцендентните се учеха бързо и ужасната им изчислителна мощ им помагаше да симулират цели алтернативни реалности. Нищо чудно, че се бяха справили с всички планове, разработени от ограничения й човешки мозък.