![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Самоубийственото решение го натъжи. Защо просто не изчакаха избухването на свръхновата! Жадуваше да види това грандиозно явление. Да усети как първата хиперплътна неутринна вълна минава през тялото му и предизвестява края. Вълна, която щеше да освети нощта на безброй светове.
Разбира се, Майка нямаше намерение да остави нещата така. С одобрението на всичките си разумни членове, общността започна незабавна атака срещу оцелелите жизненоважни твърдини на джофурите. Скоро Ларк започна да усеща яростта на битката, докато двете страни изстрелваха смъртоносни мълнии по опустошените коридори и още повече стопяваха и без това надупчените стени на „Полкджхи“. Нервните му окончания реагираха, като превръщаха всяко раняване или смърт в остра физическа болка.
„Майка се готви да проникне в машинното отделение — отбеляза Линг. — Но може би няма да успеем да угасим двигателите навреме, за да спасим земянитите… или да не разгневим трансцендентните.“
И наистина, купчините пръстени и техните роботи оказваха отчаяна съпротива. Но зангските сфери и другите членове на общността на Майка продължаваха да ги притискат с невероятна смелост.
„Трябва да им помогнем“, помисли си Ларк и Линг кимна. И двамата усещаха, че силите на свръхорганизма са на изчерпване. Нямаше време за губене.
И все пак, докато се готвеха да се включат в битката, нещо ги спираше. Нещо, което накара Ларк да се закове на място.
Не беше точно заповед. По-скоро единодушно решение общо усещане на другите участници в симбиозата. Съгласие, че двамата човеци не трябва да се излагат на риск.
Щяха да са по-полезни за цялото с интелекта и познанията си — като проникнеха в мрежата и за пореден път се опитаха да установят контакт.
Ларк призна разумността на решението с известна неохота. Двамата с Линг се хванаха на работа и отново отвориха каналите, които вече бяха открили.
„Струва ни се, че може би ще е нужна още една последна проверка… за да преценим вашия кураж.
Още едно изпитание… преди нашата вселена да се промени.“
Ларк дълбоко въздъхна и от устата му бликнаха мехурчета, които се проточиха в пенливата среда.
Ясно. Значи трансцендентните до последния момент продължаваха опитите си да усъвършенстват своя експеримент. Или пък „боговете“ се забавляваха за сметка на онези бедни земянити. И в двата случая нямаха намерение да вземат „Стрийкър“ под всесилната си закрила. Вместо това щяха да оставят „Полкджхи“ да нападне и после щяха да преценят резултатите.
Не оставаше много време за проучвания. С една част от ума си Ларк проследи придвижването на огромната маса от останки.
Бялото джудже вече кипеше. Облакът с невероятна скорост се приближаваше към повърхността му. По нея пълзяха концентрични вълни от син огън, които се понасяха към космоса под формата на плазмени пламъци и загатваха за предстоящите далеч по-страшни фойерверки.
Междувременно джофурите от мостика на „Полкджхи“ се подиграваха на екипажа на „Стрийкър“, чийто корпус се бе превърнал в предателска антена, приемаща топлина от други гънки на пространството.
В този момент се обади познат глас.
Беше старият приятел на Ларк, трекът от Джиджо, някога известен под името Аскс, после Еуаскс — мъдро, многосъставно същество, сега наричано просто „X“.
„Най-после осъществих пълен контакт със земянитския компютър“, съобщи хибридното създание.
„Поздравления — отвърна Ларк. — Предаде ли информацията, която искаше да пратиш?“
X потвърди с чувство на восъчно задоволство. Всичко, което бе научил за джофурските господарски пръстени, вече беше копирано в информационната система на „Стрийкър“, включително за разпространяващите се червени торуси — онези, които се бяха оказали толкова ефикасни срещу господарската егоцентричност.
Но каква полза от това? Даже „Стрийкър“ да преодолееше сегашната атака и предстоящата звездна експлозия, трансцендентните само щяха да го изстрелят от Петте галактики на гребена на космическа приливна вълна към райони, където никога не бяха живели джофури.
X не проявяваше каквито и да е признаци, че долавя нещо нередно.
„Може би ще ти е интересно да чуеш новината, която научих. На борда на земянитския кораб има пътник, който сега се нарежда сред уважаваните му водачи. Човек, познат и на двама ни.“
Ларк усети болезнената ирония, която се излъчваше от тези думи. Той насочи волята си по посочената пътека, получи достъп до файловете на „Стрийкър“ и накрая откри информацията, за която говореше X.