Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Съдържателят трябва да отпрати неколцина от посетителите си, за да подготви стаите ни — рече Сиквах, когато се върна при Роджър. — Кани ни да почакаме в старата стая на съпруга ни.
— Старата ми стая ли? Обичах си я. Най-добрата акустика в целия проклет хан.
— Не ти подобаваше, съпруже — каза Сиквах и Роджър въздъхна. Не можеше да се надява да спечели този спор.
Отвори се входната врата и влязоха група жонгльори, познаваха се лесно по калъфите си за инструменти и ярките си дрехи. Сред тях имаше и младо момиче и когато я видя, Роджър се преизпълни с вина. Кендъл, младата му ученичка, която почти загуби живота си заради глупостта му. В ума му проблесна образът на Гаред, понесъл Кендъл през бойното поле, раздрана и окървавена. Тръсна глава, за да проясни мислите си.
— Роджър! — извика Кендъл, спусна се към него и го притисна в прегръдка. — Казаха, че си се върнал! Толкова се тревожехме, ох!
Сиквах я отскубна от него, приклещила китката ѝ между два пръста.
— Коя си ти, та да слагаш така ръце на съпруга ми?
Кендъл вдигна глава към нея и дори през болезнената гримаса пролича изненадата ѝ.
— Съпруг?
— Сиквах! — отсече Роджър. — Пусни я! Това е Кендъл, тя е моя ученичка.
Сиквах я пусна веднага и момичето отстъпи по-далеч от нея, докато търкаше китката си. Сиквах и Аманвах закръжиха край нея като вълча глутница.
— Зеленоземците позволявате много свобода на робите си — отбеляза Аманвах, — но изглежда здрава. Колцина още притежаваш?
— Не съм му роб — възнегодува Кендъл. — Никой не ме притежава.
— Права е — каза Роджър. — И тя, и останалите ми чираци са свободни хора, а Кендъл е най-добра от всички.
Съпругите му продължиха да крачат край момичето, докато пристигаха и останалите жонгльори. Роджър ги познаваше всички по репутация, ако не и лично. Предвождаше ги Хари Топката. По-рано в кариерата си Хари бе прекарвал почти всяка вечер, свирейки на цигулка върху топка. Отдавна не го бе правил, но прякорът му остана.
Беше вече възрастен и нито свиреше, нито преподаваше, но още се радваше на уважение и като композитор, и като музикант. Господарят на гилдията Колс беше обещал майстори, но явно практикуващите не искаха да рискуват кариерата и живота си в Хралупата. Слай Шестострун бе още по-възрастен, а китарата на гърба му — олющена и очукана. Роджър го бе слушал веднъж и го стъписа ловкостта на възрастния мъж — но и това беше поне преди десетилетие.
Останалите бяха млади изпълнители, с които Роджър се бе съревновавал по улиците допреди малко повече от година. Уил Флейтиста тогава още бе чирак. Роджър се запита дали не са го издигнали в пълноправен жонгльор само задето се е съгласил да дойде.
Хари се здрависа с Роджър.
— Радвам се да ви видим, майстор Полухват. Във ваше отсъствие следвах договорката ви с господаря на гилдията и учех чираците на звуковите защити. Бяха… недисциплинирани, но има някакъв напредък…
Недисциплинирани. Роджър изсумтя. Меко казано, бяха такива. Бяха сбирщина лентяи, с които започна, като ги подреди в кръг около себе си, след което ги научи да свирят по слух. Не притежаваха нищо от строгото обучение на гилдията, а всички знаеха, че Топката държи на това.
Но с това скоро щеше да се свърши.
— Забрави за това — каза Роджър, бръкна в торбата си и извади нотните записки на Песента на Новолунието. Натика ги в ръцете на Топката. — Нова песен. Всички да я научат. Кажи на чираците си да я копират поне няколко пъти.
Топката се взря сепнат в листовете.
— Нова теория…?
— Не. Практика. За триото ми сработи идеално. Да видим дали ще сработи и за другите.
Стаята на Роджър бе точно такава, каквато я остави, но след толкова време в Двореца на Огледалата, а след това и най-добрите стаи във всеки хан оттук до Дара вече я виждаше в нова светлина. Беше малка и нямаше място за почти нищо. Само легло, където да се проснеш, и сандък за принадлежности.
Винаги си дръж багажа опакован, казваше Арик.
Роджър отвори сандъка и започна да тършува, ала Сиквах сложи ръка на лакътя му.
— Моля те, съпруже. Нека слугите го сторят. Полагаш недостоен труд и ни засрамваш.
— Нямам слуги — отвърна Роджър.
— Тогава хората на Смит ще преместят принадлежностите ти, когато ни подготвят стаите.